Отдавна ме интересува един особен въпрос.
Автор Hoвaroдин (все същия)
Публикувано 20.04.02 14:50



Свързан е със самоубийствата. Знам, че темата не е весела, но пък и интересът ми не е от нездраво любопитство. Значи, въпросът тук е не "защо", а "защо по определен начин" ?
И каква е разликата в светоусещането и характеровите особености на един човек, тръгнал да слага край на живота си с транквилизатори и един, който се самозапалва или скача пред камиона? Между един, който се хвърля в пропаст или от висок мост в реката, и един, който се обесва! Някаква, макар и несигурна психологична интерпретация ще са предположенията, че първият просто иска да заспи, а вторият - да се самонакаже. Третият да полети или избяга, а четвъртият несъзнателно е бил фиксиран в травма на задушаването, свързана с увита около гърлото пъпна връв при раждането. Но това са предположения.

Всъщност, по друг начин - малко по-успокояващо - въпросът може да бъде поставен и така: дали първият, който заспива, не е обичал тъжни любовни филми, наситени с природен фон, вторият - екшъни с горящи сгради и възмездия, третия - филми с планински каскади, четвъртия - филми на ужасите. И пак въпросът е, какъв тип хора обичат да гледат филми на ужасите, какъв тип - любовни, какъв тип военни екшъни и какъв тип - за природни бедствия или планински каскади. Вероятно между първия въпрос, за начина на самоубийство, и втория, свързан с предпочитанията в изкуството, има също психологическа връзка. Както вероятно и в начина на живот и въздействащите фактори. Със сигурност, изборът как точно да сложиш край на живота си, не е случаен.

И в литература има аналогии, макар че знае ли някой, какво можем да заключим за светоусещането на авторите по героите им. Сенкевич в "Qwo vadis" кара Петроний да си пререже вените във ваната, Толстой - Ана Каренина да скочи под влака, Джек Лондон - Мартин Идън да се удави, На Силвия Плат героинята се натъпква със седативи, а този на Елиас Канети се запалва заедно с апартамента. Странно! Някой тук познава ли самоубийци?

========================================================

Нека уточня. Като казах "да заспи", "да се самонакаже", "да полети и избяга", или пък реактивиране на първоначална травма, нямах предвид съзнателно решение. Съзнателно формулираното решението може да бъде "Писна ми", "Няма смисъл да живея", "Болен съм", "Той ме изостави", "Сега ще ме опандизят" и пр. И всяки от тия - уж съзнателни избори - може да бъде съотнесен с еднакви основание към всеки от несъзнаваните.

Например, идва подходящия ден и една жена се натъпква със седативи уж заради съзнателния извод или че е безкрайно сама, или че е много болна, или че не си струва изобщо да живее, че е разорена и пр. Имаме го разтройството на мисленето, което обаче е следствие. Зад всички тия, уж убедителни мотиви, като фон може да стои едно неосъзнато желание за безкрайно дълъг, спокоен сън - като в майчина утроба. И преди това симптомите да са били безкрайно дългото спане /"Големият сън" според Чандлър))/ - 12-13 ч. дневно + двучасово събуждане и усещането за отдалеченост на света. Едва ли причината за избора на таблетките е страхът от болката.

Още доразвивам: Ако в горепосочения случай се запитаме, кой се страхува най-много от болката, първият отговор ще е: децата. Кой спи най-много? Пак децата. И то в точно определена възраст, когато са прекалено крехки. Дали нямаме просто първоначален регрес към защитите на определена възраст, които обаче не сработват? И тогава се потапяме в детския уют, сигурността и топлината на света чрез седативите, които заместват мама и татко?

ПП Редактирам: Можеш ли да ми охарактеризираш учителката си по рисуване? Ще ти бъда благодарен.

==========================================================

Сега относно първото - скачането от висока сграда, мост, скала и пр. Наясно си, че асоциациите ми са по-скоро за клуб "Поезия" - но кой знае? - може и да има зрънце истина. Първото, за което се сещам като близка асоциация, са бънджи-скоковете, летеното с делта-планер, скачането с парашут. Само че в единия случай целта е смъртта, в другия - удоволствието, адреналинът, екстазът, че си "над". Над какво? Над земното, над ежедневното, над страха. В тоя смисъл, можем да допуснем /мисля, логично!/, че при скачащите от високи здания или скали има екстаз, което е коренно противоположно на спокойствието и съня, търсени от заспиващите - било във ваните, било другаде. Т.е. фонът тук не е желанието да "потънеш", а да си "над" - поне за малко. Митът за Икар - първият слетящ самоубиец в изкуството - е първия случай, даващ основание за подобно тълкуване. Пътят до Майстор Еркхарт на Ибсен и "Една одисея в космоса -2001" на А. Кларк само възпроизвеждат по-сложно първия архетип.

От тук давам психоаналитична насока на разсъжденията - нужно е, защото другата би била философска. Ежедневието, земното и страха, над които полетелият се издига, съответстват на Аз-овата структура в психичния апарат, т.е. на егото. Често с такива полети човек се издига над егото и над земното и поема към трансцедентното. Сътоветствие на подобен смъртоносен полет са експериментите на йогите в ашрамите или на гладуващите отшелници. Не можем да твърдим, че са луди. Просто са хора, решили да се отърват от земните вериги - без да заспиват, без да си затварят очите, без да търсят опора.

Но към какво се стреми, човек, решил да се издигне на земното, да го надлети, да го разруши в себе си? Към друг тип живот, принадлежащ към друга реалност - може би по-духовна, свързана с преминаване на граници към други реалии на познанието. Отвъд! В този контекст на летене-смърт прераждането в друго съществуване се вписва идеално. /Нямам предвид възкресение./ Смъртта като полет, отвеждащ към друго битие... Тук имаме среща и с мистичната нагласа.

Е, ако е достатъчно шантаво, може да има и частица истина.

Редактирано от Kery на 24.04.02 17:01.