|
Кратък анализ на Ню Ейдж
Да се направи един цялостен и задълбочен анализ на феномена “Ню Ейдж”(“Нова епоха”) е трудно ако не и невъзможно. Причината за това е, че движението Ню Еидж, което днес е разпространено из цяла Европа и САЩ, не е нещо единно по своята същност, а представлява своеобразен конгломерат от неизброимо множество отделни групи и общества, изповядващи различни и дори често пъти противоречиви идеи. Все пак, възможно е да се отделят и някои общи и характерни за цялото движение отличителни белязи.
Какво собствено означава “Нова епоха”? Името идва от астрологята. Според астрологическото учение, на всеки 2000г. Земята преминава от влиянието на един зодиакален знак към друг. През последните две хилядолетия, планетата се е намирала под влияние на Рибите. С този знак, според нюейджърите, е била свързана епохата на християнството. Към края на XX в. обаче, Земята навлиза във сферата на влияние на Водолея. Ето защо, пак според нюейдж идеолозите, е време християнската парадигма да се смени и човечеството да навлезе в нова епоха от своето развитие. Тук виждаме, как самото наименование на движенито предпоставя неговото негативно отношение към традиционто християнство. Последното винаги е било обект на нападки от страна на повечето нюеидж автори. Именно съществуващият антагонизъм между Нова Епоха и християнството, кара някои хора да виждат в лицето на Ню Еидж една нова религия. Но дали това е така? Със сигурност не. Причините Ню Ейдж, да не е и никога да не може да стане религия са няколко: На първо място, движението не притежава някаква единна докринална система. След това, то не е оформено в теологически организирана общност със стройна структура, а се състои от множество групи, които не могат да “съжителствуват”, в пряк и в преносен смисъл, помеждуси. Накрая, някои от целите на движението излизат извън сферата на религията. Такива са всички призиви за глобална социална и политическа реформа, отправяни от някои негови последователи.
В историческа перспектива, движението се заражда още в началото на XX в. в средите на Теософското общество. Самото наименование “Ню Ейдж” е дадено от една от водещите фигури в това общество, Алис Бейли. Голямото разрастване на движението обаче, става в края на 60-те началото на70-те години на миналия век. То се свързва с появилия се засилен интерес към източните религии, от които Нова Епоха взаимства елементи, а също и с интереса към популярните по това време психеделични изживявания, за които се предполага, че водят до разширяване на съзнанието, нещо, към което се стремят и нюейджърите. Днес движението се радва на голяма популярност в целия западен свят.
За да вникнем по добре във феномена Ню Ейдж, трябва да разгледаме поотделно многото аспекти, в които се проявява неговата дейност в днешно време. Известния теоритик на движението, Дейвид Спренглер, обобщава тези аспекти в четири главни групи, наречени от него “нива”:
Първото ниво е комерсиалната изява на движението. Днес съществуват множество нюейдж храни, нюейдж магазини, нюейдж ресторанти, фланелки с нюейдж натписи и т.н. Изобщо Ню Ейдж идеологията е доказала ефективността си като средство за печелене на пари.
Второто ниво е “Ню Ейдж като обаяние”, както го нарича самия Спренлер. То включва различните окултно-мистични елементи на движението. Някой групи дори се занимават с практика на магически ритуали. Това ниво, предлага на нюейджърите наситени емоционални преживявания, един вид силни усещания и бягство от реалността.
Третото ниво се отнася до научните аспекти в дейността на движението. Често, Ню Ейдж, макар и напълно неоснователно, се стреми да се представи за наукообразно учение. Движението апелира за преосмисляне на всички научни достижения на човечеството. Тук спадат и всички опити на различни нюейдж автори за синтез между западната рационалностиизточния мистицизъм.
Четвъртото ниво е свързано с разглеждането на Ню Еидж от духовна перспектива. Твърди се, че целта на Нова Епоха е постигането на идивидуално просветление и обожествяване на личността.
Какви елементи формират основния идеен фон на движението? Вече на няколко пъти се спомена, за това, че то търси вдъхновение от източните учения – будизъм, индуизъм, даоизъм и пр. Проблемът който се забелязва при сериозния анализ обаче е, че заеманите от изтока елементи, се вадят от цялостния контекст на конкретното учение или религия към кето принадлежат и се съчетават с други, напълно чужди на тях елементи, например от западни мистични традиции.
Друг елемент на Ню Ейдж идеологията е гностицизмът. Много автори, принадлежащи към движението, произвеждат текстове, в които на читателя се предоставя една фантастична смес от собствените си фантазии, съчетани с идеи на гностичните секти от първите векове сл. Р. Хр.
Разбира се, движението черпи идеи и от много други източници, например от шаманизма, друидизма, еврейската Кабала и пр. Резултатът е един невероятен синкретизъм от несъвместими елементи в който е много трудно да се открие някаква водеща линия.
Все пак, бихме могли от цялата тази “алхимична” смес, да отделим няколко основни полужения. А те са следните: Първо, Бог не се мисли като личност, а като някакъв инперсонален Абсолют. Акцентира се върх неговата иманентност спямо света. Второ, човекът се схваща в пантеистичен или монистичен смисъл, като част от божественото. Личността се размива. Трето, светът е само илюзия, временна сцена за чистия дух. Тук липсва християнската идея, за разгръщането на Божия промисъл в историята. Светът често се смята за космическа “игра”. Четвърто, спасението се състои в преживяване на божествено просветление, постигнато чрез различни техники и ритуали. Пето, злото се тълкува като състояние на непросветлено битие.
Разбирасе, изброените няколко точки спадат към посочените по горе второ и четвърто ниво от дейността на Ню Ейдж. Интерес представлява и отношението на Ню Ейдж към науката. Както вече споменахме, движението или поне някои числящи се към него групи, се опитва да си придаде научна тежест. Уви тези опити са несериозни, дори смешни. Ню Ейдж учените използват субективна теория на познанието. Участието на математиката и логиката в нюеидж науката е минимално. Предлагат се непроверими хипотези. Прилаганите научни методи са недоказуеми. Общи точки с класическата наука почти липсват. На фона на всичко това обаче, Нова Епоха, предявява претенцията, че е в състояние да разреши Кантовата дихотомия между феномени и ноумени. Новата Ню Ейдж физика, предлага четири постулата, които, според нея, биха направили достъпни за човешкото познание, принципно непознаваемите според Кант, ноумени. А те са следните: Първо, Всичко във Вселената в крайна сметка е ениергия – материална или психична. Второ, Вселената се намира в състояние на постоянно движение, при което всички нейни елементи са в някаква взаимовръзка помежду си. Трето, между материалния и духовния свят е възмоцен преход както на съзнатаелно, така и на подсъзнателно ниво. И четвърто, пространството и времето в различните реалности – духовната и материалната, имат различни измерения. Чрез тези постулати обаче, т.нар. Ню Ейдж учени, всъщност излизат от сферата на физиката, към която уж се придържат, и създават някаква своя си психофизика. Известния теоритик на движението Фритьоф Капра, станал особено популярен с книгата си “Дао на физиката”, създава хипотеза, според която за базистни елементи на материята се приемат не атомите, а някакви т. нар. “ПСИ-функции”, които са общи явления както за физиката, така и за психологията. Оттук вече се извеждат различните опити да се дават обяснения за физичните явления с понятия и концепции от източната митология. Разбира се, абсурдността на цялата тази постановка идва от факта, че доказването на съществуването на тези “ПСИ-функции”, чрез средстват на класическата наука е напълно невъзможно. От казаното дотук става ясно, че Ню Ейдж е еднакво чужд, както на Християнството, така и на Западната наука. Нещо повече, това движение е чуждо и на традиционите източни религии, поради склоността си към еклектизъм и съчетаване на несъвместими елементи от различни учения и практики. В Европа и Америка от известно време насам съществуват групи изповядващи традициоонен будизъм, които са формирани в резултат на мисионерскат дейност на хора, упълномощени за тази цел от легитимните представители на съответното направление в будизма, като например самия Далай Лама, който също е посещавал Запада и е спомагал за формирането на тези групи. Ето защо те не бива да се причисляват към Ню Ейдж. Самата поява на Ню Ейдж движението не е инспирирана от религиозни лица принадлежащи към традиционни източни изповедания, а както вече казахме, води началото си от Теософското общество, включващо западни авантюристи опитващи се да влязат в източната култура по някакъв собствен път или един вид “през задната врата”. Разбира се по-късно се намират и всевъзможни източни псевдо-гуровци, непризнати в собствените си страни, какъвто е случаят с Махариши Махеш Йоги, Шрила Прабхупада и Парамахамса Йогананда, които пристигат на запад за да се възползват от породилия се към изтока интерес, главно с цел личното си финансово облагодетелствуване.
Това което сега ни остава да направим е кратък преглед на причините, довели до появата и разпространението на Нова Епоха. Като основна причина може да се посочи системното отслабване на Християнството през последните два века, особено след бързото развитиве на съвременната наука. Много хора започват да смятат, че Християнството, което е движило европейската култура и цивилизация в продължение на близо две хиляди години е вече изчерпано и не може повече да изпълнява тази своя роля. Ето защо, те решават, че е дошло времето за смяна на парадигмата. Астрологическите промени се изтъкват по скоро като допълнително доказателство в подкрепа на тази теза. Видим за много хора, е и конфликтът, реален или изкуствен, между Християнството и съвремената наука. Тъкмо оттук произлиза стремежът на Ню Ейдж да си придаде научна окраска. Търсят се пътища за примиряването на наука и религия. Някои са убедени и в това, че идеята за личен Бог е остаряла и не се вписва в съвремените представи за Космоса и човека и поради това се обръщат към източния пантеистичен монизъм. Важен фактор за развитието и разпространението на движението се явява секуларизацията на днешното западно общество. Ню Ейдж се опитва да направи религията по-близка до еждневния живот на човека с неговите житейски проблеми, но уви често, стремейки се да заличи границата между духовното и материалното, вместо до ресакрализация на живота стига до профанизация на духовността. Ето защо, като най-характерна черта на движението може да се посочи тъкмо този тип профанна духовност и псевдорелигиозност, която то се стреми да наложи.
НЯМА ДА ЦИТИРАМ АВТОРА НА СТАТИЯТА!
|
Малко за феномена New Age
