да намери място, където да натика Бог. Пътят за Хегел е бил разчистен. И макар Хегел толкова много критикува Кант, мястото в неговата философия на Кант е сравнимо само с това на Платон. И понеже като по-млад бях върл хегелианец и покрай неговата "История на философията" заобичах Кант. В Хегел няма нищо, което преди това виртуално да не е съществувало в Кантовите съчинения. Просто Кант е философ от руслото на Сократ и прекалено в магията на морала, докато Хегел е близък до Платон. Имам пред вид, че афинитетът към метафизиката и онтологията - които са едно и също нещо за Хегел - си идва от вътре и или го имаш, или го нямаш. Не мога да си представя, че Сократ би конституирал мирозданието в съчинение като Платоновия "Тимей", също и не мога да си представя, че Кант би дедуцирал така последователно една конструкция на Абсолюта, както Хегел е направил във "Феноменология на духа". Нещата се допълват, в това е величието им. Затова и Хегел е първият философ, който е смятал, че неговата система е продължение на мисълта на предходните мислители, а не тяхно опровержение. Той е краят на философията, той обяви и края на историята, обяви също, че Бог е мъртъв - въобще беше категоричен за много неща. Може би и затова се наричаш Хегел - защото с прекланяш пред величието му.

Бургаски вечери - рибарски мрежи -
сръчно изплетени от тънка мъгла...