Не съм спец по въпросите на херменевтиката, Но мога да ти подскажа две неща със сигурност:
първо, оригиналният смисъл на херменевтиката е свързан с тълкуването на Божието писано слово (Бибилията), а не на литературни текстове
второ - смисълът, който Гадамер влага в този "подход" е онтологически - става дума за интерпретиране на съществуващото изобщо (нали е философски метод), а не конкретно на литературни текстове! Това е линия, тръгваща още от Хусерл, коойто чрез феноменологията интерпретира света като феномен, подлежащ на анализ чрез свеждане към смислите на съзнанието. Само че при Гадамер нещата изглеждат по-разширени, разбира се! Но важното е, че чрез такива базови (присъщи за самия човек) смисли се интерпретира светът изобщо. Друга подсказка (погледни и следговора на Хр. Тодоров и Д. Денков в книгата) дава критиката на Хабермас (той определя Гадамеровата концепция като "консервативна"). Това ще ти покаже в друга светлина основните принципи на херменевтичния светоглед- Авторитета, Предразсъдъците и Традицията!
Така че, поне от тази страна, от която аз я познавам, херм. не е това: "PODHOD za nujdite na literaturoznanieto"
Но ако имаш предвид че това е Част от приложението на херм. , може би си права - както например има разни "Структуралистки и постструктуралистки" анализи, защо да няма и херменевтични :)); но всички подобни анализи почиват на някаква теория, т.е. носят определена идеология като свой принцип, докато в обикновения литературен анализ няма такива неща:))

ВНИМАНИЕ! ЛЕОПАРД!