|
Тема |
Така е! Още Декарт [re: XEГEЛ] |
|
Автор |
Stephan (от Ла Манча) |
|
Публикувано | 27.11.01 10:44 |
|
|
е стигнал до крайност като е локализирал душата в щитовидната жлеза. Това разбира сега е смешно, но по онова време идеята му за двете субстанции едва е набирала скорост.
По-сериозно, обект и субект са понятия от метафизиката (онтологията) и гносеологията. Бъркането на логическите нива води до неясноти. Всеки предмет на изследване се превръща в обект, а познаващият - в субект. Още Кант го е казал простичко: Понятие е тъждеството на обекта и понятието. Тогава и понятието става скубект-обект и отново се раздвоява в движенито на познанието напред.
В онтологията - цялото развитие на метафизиката като наука е движение към тъждеството на двете понятия. Сетивният свят е схванат като самодвижещ се, като субстанция. В самото понятие за субстанцията се съдържа субективността, активният двигател (това е плеоназъм) - има го още у Аристотел. В този смисъл и онтологията е вид търсене на изход от вечно пораждащият се дуализъм на обекта и субекта, раздвояването на единото (в смисъла на Парменид и Платон) и интегрирането му отново в Субстанция (обект-субект). Именно тази игра на котка и мишка се е опитал да парира Кант като е поставил под въпрос възможността на човека да стига до валидни генерализации от онтичен тип.
Май се отплеснах. Исках да кажа, че във философията понятия обективен и субективен не са толкова простички, както се разбират от непредубедения човек - като нещо сетивно съществуващо и като умствен продукт. Когато изследваме своите способности да мислим и реагираме и т.н. - значи тези способности действително съществуват. И нищо, че не могат да се пипнат или помиришат, те си съществуват обективно, имат си битие, независимо от научния резултат върху тях.
- Не плачи, Санчо! Дулцинеи има за всички!![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/smile.gif) ![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/tongue.gif)
|
| |
|
|
|