че концептуализма трудно се вмества в противопоставянето на реализъм и номинализъм. По-скоро това е метафизизициран (ако ми позволиш този израз) номинализъм. Значи, реализмът е схоластична форма на късния платонизъм - Платон и последователите му наистина са вярвали, че светът на идеите съществува, независимо от сетивния свят (спомнете си пещерата и сенките). Докато номинализмът е близък до Аристотел - така е възникнала и метафизиката - идеите са непосредствени рефлекси на обективността и имат различни нива на метафизичност, на обобщеност. Проблемът е, обаче, че под обективност се разбира не само сетивния свят, но и идеалния, мисловния, също душата на човека и т.н. По този начин и реализма и номинализма се обричат на едностранчивост, доколкото наистина идеите могат да имат свое собствено битие и самостоятелност, също и единичните предмети не остават в партикуларността, веднага щом станат мислени - възниква общността, съотнасянето към другите и това вече е понятие. Въпросът е, че спорът "Реализъм - Номинализъм" смесва логическите нива Метафизика - гносеология. Ако бяха дедуцирани последователно, двете теории щяха да схванат тъждеството си в онтологичен план. Когато понятието и неговия предмет се схванат актуално, те преминават на друго логическо ниво. Но затова се е писало толкова много, че няма смисъл да говорим.

- Не плачи, Санчо! Дулцинеи има за всички!