Вдействителност, единственото нововъведение на Аристотел е това, че той вписва Платоновия ейдос в отделеното, конкретното, но така съвсем не решава проблема за всеобщото. Спомни си откъде тръгва спора за универсалиите.
И Платон, и Аристотел, поставят граница между "подлуния" и "надлунния" свят. Но ако такава граница не съществува. Ако сетивно-интелектуалния и духовния свят съществуват в единство? Ако няма отделени образци или идеи на нещата в Божия Ум, както твърдят редица средновековни мислители, а по-скоро всички предмети и явления съществуват единствено като идеи в Един Абсолютен Ум? И именно този Ум е, който удържа света в съществуване, така както в своя ограничен ум, човек би задържал един мисловен образ? Ако това е така, явно е, че не може да се търси никаква субстанция извън този Единен Ум.
Нека не бъда разбиран погрешно! Това не е нито монизма на Шанкара, нито субективния идеализъм на Йогачаря, нито криворазбран пантеизъм. Това не е опит за сближаване на онтос и телесност. Не е приравняване на Бога с творението, а по скоро въздигане на творението към Божественото.