си ме разбрал.
Исках да започнем от понятието за ентелехия (лат. субстанция), защото онтологията (метафизиката) е станала наука тогава, когато Аристотел е стигнал до това понятие.
Другият ми мотив е още по-простичък. Самото понятие за субстанция носи актуалността на метафизиката в наше време. Субстанцията предполага отношение и това отношение на субстанциалност е най-висшето отношение - както казваш ти - тя се разпада на акциденции. Думата ми беше, че това, което държи света да не се разпадне на съставни части е субстанцията. Тук физиците ще ме опровергаят - гравитацията!!! - но не е тя, тя е една от причините, затова и акцидентална, по-скоро случайна по отношение единството на света. Това последното се крепи на субстанциалното отношение между съществуващите неща.

- Не плачи, Санчо! Вятърни мелници има за всички!