Етимологията ми на метафизика е учебникарска. Дадох я само като изходна точка в настоящата дискусия.
И тъй, казваш да започнем от учението за субстанцията. Добре! Субстанцията, занаем, е нещото само по себе си, такова, каквото то е, разгледано независимо както от влиянието на външните обстоятелства, така и от собствените му променливи състояния. Тя е онова, без което нещото не би могло да бъде самото то. Субстанцията може да се разглежда като причина за битието, присъстваща в нещата.Тя е носителят на акциденциите и онова, което само не може да бъде предицирано за нещо. Аристотел казва, че "такова във всяка една вещ са формата и ейдосът"(Мет. V - 8:25).
Всичко това предполагам, на теб ти е известно, сега какво ново ще кажеш по въпроса.
Между другото, за източните народи грешиш, твърдо грешиш. Още преди Аристотел, джайните в Индия правят разлика между признаците(дхарма) и техния носител(дхармин), наричан субстанция(дравя). Говорят и за съществени и случайни признаци.