наука за същностното. Етимологията ти на метафизика (ta meta ta physica) е произволна. Виж в клуб "Метафизика" какво съм писал по тази тема. То е точно.
Просто онтология е опит за едно по-точно название на метафизиката съобразно нейния предмет и съобразно произволното и случайно възникване на името й.
Метафизиката като наука си идва извътре (в конкретния човек) - тя е наука за призвани. Не всеки може да се извиси над "лошата безкрайност (ако ми позволите този Хегелов израз)" или сетивната, крайната действителност, за да мисли върху началата на всяка действителност - сетивната и свръхсетивната. Всички философи, които са писали в областта на рационалната психология, са търсели общите начала на тези два свята и са вярвали дълбоко, че те съществуват съобразно общи закони. Това най-ясно е изразено при Спиноза - Субстанцията (Бог) се познава чрез акциденциите си (сетивна и идеална) и се експлицира модално (чрез модуси). И при Декарт има нещо подобно, но той е считал, че двете субстанции нямат обща точка и ги е разглеждал самостоятелно. Субстанцията (при Аристотел - ентелехия) е основното понятие и най-висшето в науката "Метафизика". (До него източните народи не са могли да стигнат.) Да се концентрираме около него, ако търсим значимостта на метафизиката в наше време.

- Не плачи, Санчо! Вятърни мелници има за всички!