|
|
| Тема |
 Аристотеловото учение за душата |
|
| Автор | Пepипaтeтиk (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 26.10.01 15:05 |
|
|
|
И тъй, Философът твърди, че душата е форма на тялото. Тя му придава цялостност и завършеност. Според Аристотел материята и формата са неделими( спомнете си за бронзовата сфера - бронзът е материята, а сферичността формата), добре, но в един момент се оказва, че нещата не стоят точното така. Когато тялото загине, загиват с него и т.нар. сетивна и вегетативна душа, но разумната душа или умът, продължава своето съществуване самостоятелно. Явно тук хилеморфизмът допуска неточност. И така, появява се някаква форма без материя - разумната душа. Сега въпросът е, ако разумната душа или умът е форма която така добре съществува без материя, защо тогава изобщо и е притрябвало, да се свързва с материя, както става по време на земния живот на човека? И още, ако материята наистина, както твърди Стагирита, е принцип на индивидуализация за формата, то откъснатият от тялото ум, като индивидуалн ум ли съществува или както Ръсел дава една интерпретация - се слива с Логоса?
| |
| |
| 
|
|
