Рационалността не трябва да се отъждествява с доброто. Нека все пак да цитирам една дефиниция за рационалноста на Ръсел: Рационалността е умението да се избират правилни инструменти за постигане на определени цели и няма нищо общо с избора на целите. Организацията на СС при изпълението на Холокоста е била напълно рационална, независимо от ужаса на целта.

Така че струва ми се, че опозицията национално-рационално съвсем губи смисъла си. Във всички цитирани в постовете случаи "нерационалните" българи са регирали напълно рационално на стимулите, на които са подложени. Продавачки, които осъзнават, че заплатата им не зависи от нивото на обслужване, таксиджия, който се оказва в монополно положение, бюрократи, които реално не са контролирани: всички те са преследвали интереса си.

Естествено, тези ситуации са нежелателни. Въпросът е, че те възникват не поради нерационалност, а поради погрешни стимули. Изходът е банален: по-добът контрол. Другото решение опира на ценности: съвестно изпълнение на работата (протестантска трудова етика), съчуствие към проблема на другия. Тоест решението въобще не е в областта на рационалността, а в интернализиране на определени морални норми.

There are no limits to stupidity. Space itself, it is said, is bounded by its own curvature, but stupidity extends beyond all infinity