Здравейте всички и най-вече Оро, на чиято покана в клуб "Социология" се отзовавам на драго сърце. Предлагам да зарежем безсмислените спорове за това кое е по-велико - философията или социологията, а да се опитаме да си сътрудничим без посредничеството на институции, които, общо взето, правят, каквото могат, за да пречат на всякакво подобно общуване.

Още в началото ще споделя, че не ми харесва начинът, по който се води тази дискусия. Всеки от участниците в голяма степен пише, без да се опитва да вниква в аргументите на останалите, често пъти без дори да ги чува. Нали съвременната философия не е да си говориш сам? Херменевтиката може да бъде от полза на всяко общуване, дори на това в Интернет.

Ще се опитам малко да сменя парадигмата, в която се движат постовете ви. Струва ми се, че тук проблемът е не толкова за "мислене" и дефиниции на понятията "национално" и "рационално", колкото за ЦЕННОСТИ, изхождайки от които тези понятия биват дефинирани. Ако глобализацията ви е ценност, е нормално да имате критичен поглед към националното и обратно - ако сте антиглобализатори, за вас националното ще е върховна ценност. Аз мога да предложа и трети вариант - да се опитваме да разберем "националното" спрямо собствените му специфики (а не само като "хубаво" или "гадно") и посредством разбирането си да се опитваме така да действаме, че да го променяме, доколкото са ни възможностите, в желаната от нас посока.

Що се отнася до "рационалността" - тя, както знаете, е идеал на Новото време, основно от Декарт насетне. Декарт си е мислел, че има само една разумно постижима истина и че тя е приложима към целия свят. Оттук започват усилията тя да бъде постигната. Лайбниц дори научава китайски за целта. Мечтал си е, човекът, вместо хората да спорят, просто да смятат. В манифеста на Виенския кръг пък се казва, че "научното схващане за света" може да доведе до "желаното състояние на нещата".

След теоремата на Гьодел тези надежди вече не са толкова светли. Още 20-те-30-те години лека-полека започват да се прокрадват теории, според които "рационалността" е тип идеология и като всяка идеология има определени практически следствия. Някои философи и социолози преоткриват Маркс или стигат до антирационалистки изводи по други пътища.

Уточнявам - в наши дни "идеология" вече не е мръсна дума. Голяма част от социалните мислители са свикнали с мисълта, че самото познание е идеологично - то не може да бъде друго. За себе си мога да твърдя, че стоя на страната на "рационализма"/глобализацията (разбира се, с много уговорки, най-важната от които е необходимостта първо да РАЗБЕРЕМ даден локален контекст и чак после да видим възможно ли е да му наложим някакви рационални стандарти и, ако да, какви и КАК), въпреки че знам, че е идеология.

Обръщали ли сте внимание на спора относно екстрадирането на Милошевич?
Едната страна твърди, че екстрадирането е нарушаване на националния суверенитет на Сърбия, а другата - че Милошевич е виновен не само пред сръбския народ. Според мен, и двете позиции са верни. Въпросът е на коя страна стоим - дали сме откъм глобализацията, или от към националното. И трябва да решим това според характеристиките на настоящето. За Кант, примерно, една държава е точно толкова неприкасновена, колкото и една личност. По времето на Кант обаче цивилизованият свят се е удържал само чрез държави. Германия дълго време е била разпокъсана на много княжества и затова удържането на държавния суверенитет е било толкова важно. Докато днес строгото пазене на държавния суверенитет може да се превърне в пречка. Представете си само, ако се въведат държавни граници за Интернет. Това, което преди е било основание за могъщество, вече не е такова. Националният суверенитет вече не е очевидна, а проблематична ценност.

Чели ли сте една статия на Ричард Рорти - "Космополитизъм без еманципация"? Ако не, препоръчвам ви я - след прочита й човек прекрасно може да се определи дали е за, или против глобализацията.

Що се отнася до концепцията на Оро за мисленето - дори и човек да мисли, преди да действа, никога няма пълно съзнание за мотивите си (което и кант го казва, а не само социологът Вебер, или Маркс и последователите им), поради което никога не действа изцяло съзнателно. За съжаление, човекът е много други неща, освен разумен.

Птери