Не ми става ясно защо изобщо говорим за Мислене, а не за действие - не знам как се разбира какво мисли нацията (даже и със социология, не мисля че общия показател дава достатъчно ясна представа)
А конкретните действия колкото и големи количества чалгаджии и непрофесионалисти да има са си техен проблем - т.е. не приемам че са емблема на нацията, но съм съгласен че не е никак рационално да парадираме с това пред света, и да не правим никакво усилие да променим поне визията за себе си.
Много българи не се самоуважават - това го обясняват с тежките им проблеми и липсата на религиозност (наследство от комунизма, копунизма, робството, селянията, необразоваността) обаче като чета Вазов, не стигам до никакви подобни изводи отностно националното или рационалното? Толкова ли сме се променили (за 100г) или се променяме даже още по-бързо? Или сме се прикрили, вътрешната ни същност е намерила своя рай (ескейпизъм от работата, пиене, арогантност), докато външния ни вид е попаднал в опушения ад, където никой не го е грижа за другите хора (тъй като е пренаселено, но пак няма интересни хора на външен вид), нито за животните и неживата природа който служат само на национални цели като природни богатства и на рационални обогатявания на всеки който се нуждае от изхвърляне на боклука си...