Здрасти.
Та да си дам и моето мнение, независимо от това дали е национално или рационално.

Значи, нещата, за които ти говориш наистина са много итересни и важни, но не мога да се съглася с това, как ги категоризираш - национално и рационално мослене. Зада ти кажа точно какво имам в предвид ще ти задам въпроса: "Не може ли националното мислене да бъде рационално?". Аз смятам, че може, тъй като в крайна сметка всеки има някакво национално мислене - и българи, и американци, и китайци, и японци. Всеки си има своите добри и лоши характерни национални черти.Казано по друг начин рационалното мислене е част от националното, което пък до голяма степен се припокрива с общочовешкото.
Примерите, които даваш не са тишично български, а са характерни за хората от мисля всички страни. Всеки гледа да мине по пътя на най-малкото съпротивление и толкова. Това, което ти се случва на теб, пък и на всеки от нас наистина е неприятно и то може да се избегне само ако се въведе ред т.е. всеки да си знае точно мястото и задълженията и да не може да се измъква от тях. Нито продавачките щяха да си лафят, нито таксиметровият шофьор щеше да слуша чалга и да чади с цигарата си, ако това им беше забранено и разбира имаше кой да ги контролира.
Та така. Мисля, че ни трябва много добра организация, и заплатите да зависят наистина от работата, а не от нещо друго и тогава както и да мислиш - рационално, национално, пък дори въобще да не мислиш ще се наложи да правиш това което трябва.
А това, дето го разказа за питиетата ... мисля, че въобще не е било от зла умисъл. Просто, човекът, който е предлагал пиенето е смятал, че другия се притеснява, че иска, но му е неудобно да помете всичко като хала. В крайна сметка, ако наистина не искаш нещо винаги можеш да го откажеш (освен, ако не те вържат и не ти го натикат в устата). Това обаче наистина може да се нарече характерна българска черта, но не само желанието да почерпиш, а и упоритото отказване. Българина обикновеноо казва:
"Неее мерси. Стига толко"
"НЕ бе не, стига, че трябва да се пробирам"
И след малко добавя.
"Абе айде щом пък толко настояваш капни още мако ... ама на дънцето само и тръгвам", а после остава и потънал в приказки остава докато може да носи или докато не заспи на масата.

А по отношение на дефиницията ти за рационалното мислене:
Много е трудно да се каже кое наистина е рационално в определен момент и кое - не. В крайна сметка най-рационално за определен, човек е това решение, което ще му донесе най-много изгода. Това е вродено на хората (пък и не само на тях) и едва ли може да се промени. Така че всеки мисли до една или друга степен рационално.


P.S. Моля да бъда извинен ако имам правописни грешки. Верен на себе си аз продължавам да приемам критики и ... похвали разбира се.



Който мен обича-бързо се съблича,
който пък ме мрази-задника добре да пази:))