зса Ницше, уважаеми/уважаема, но все пак той не е философ по смисъла на Кант, Хегел или Хайдегер. Той се вмества по-скоро в пост-метафизическата парадигма, която пак тръгва от Кант, преминава през Шопенхауер, Киркегор, Ницше и т.н. Кант отрича възможността на разума да познава обективно, защото се забърква в антиномии. От там тръгва този тип "рационален" ирационализъм. Ницше е чудесен - един от най-големите умове на времето си, но в него трудно може да се диференцира онтологична система/конструкция (поне това е, което търсят сериозно философстващите, според мен). Много е велика идеята му на Дионисиевото и Аполоновото начало в изкуството. Също и в по-ново време една знаменита американска антроположка Рут Бенедикт приложи тази идея в теорията си за дифузията на антропологичните характеристики, но това си остава все пак теория. Също и Фройд успешно заимства Ницшеанските идеи за дуалистичния прозиход на изкуството. Но не може да се познава философията на Ницше без да се познава основно и Шопенхауер. И което е по-важното - всички изброени по-горе са си виртуални хегелианци - просто крайният рационализъм преминава в своята противоположност - ирационализма. Пиши какво по-конкретно те интересува за Ницше!!!