Никой,
отново рационалното в аргумента ти ми допада. Твърдението, че двама души медитират по един и същи начин или задание да се изработи теория от опита им ще ме докара до сърдечно заболяване от смях.
Стресът ми и аз се търкаляме в хватка ежедневно. Затова съм много склонна да опитам. Настрана от дълбокото любопитство къде са ми границите, търсенето на собствените ми проекции е жизнена философия (ще ми се да добавя с мяра, ако знаех какво е!)
Пробвах да пренеса ценности през разстояния. Работи. Тествам как се преодоляват различия през широк отрязък от време и, бидейки толерантен тип, понася ми..не, направо ми допада.
Склонна съм да приема, че хората наоколо медитират и имат съответните изживявания, както нямам против че спят и сънуват. Онова, в което е трудно да ме убедят е, че има някаква матрица как се прави. Или защо.

PS: Ще ми трябва заглавие на книгата и името на автора с латиница, отново моля