Петков,
Писал съм го вече в темата "Алтернативно" в клуб физика:

(Да припомня по хипотезата ми (известна е тук) – телата, вещевите и полевите обекти, се изграждат от структуриране по свойства (СПХ) на частите на самия етер – неподвижни по място в пространствена решетка с възли - вакчастици! Вещевите частици и фотони се образуват непрестанно чрез структуриране по СПХ, посредством цикличен пренос на смущение-вакфотони (ЕМП) върху етерни частици. Известно е: ЕМП е неподвижно - движат се измененията от „средната“ му стойност, по него.)

Известно е също: във всяка ИС се измерва Ссреда. И в Лоренц-трансформациите може да се замести Свак = n.Ссреда (n – показател на пречупване за различните среди в различни ИС).

Така – опитите за намиране на абсолютна скорост … пак отпадат като възможност. Вакуумните частици (и вакфотони) са недостижими за Изследовател и приборите му – стават „огромни“ по размер като образувания, в сравнение с размерите на вакуумните обекти.

Опит аберация - неподвижен излъчвател (звезда) и етер-неподвижна среда, спрямо движещи се обекти (Земя) – не пречи като опит, щото „пита“ със светлина, а всички прибори са формообразуващи се от „светлина“ (в средните мащаби - фотони на различни полета). Падащите фотони от звездите към Земята са си в Ссреда, като „капки дъжд“ и класическият извод, че етерът е неподвижен спрямо движещите се тела, е верен като наглед.

Опит Физо – с течащата вода – поради взаимодействие на светлината с водната среда: поглъщане_пренос_преизлъчване, се променя фазата на правия и обратния преизлъчвани лъчи, защото непрестанно образуващото се вещево, забавя част от погълнатото лъчение по време на „поглъщане_пренос“, а преизлъчаното зависи от скоростта (вектор) на частици от водата(средата). Интерференчната картина се явява „трети наблюдател“ за събития в две подвижни ИС с взаимно противопосочни скорости. Тогава, по резултатите от този опит не може да се установява скорост спрямо етера, щото си е опит с вещества в Ссреда на две ИС. А и размерите на веществата, и фотоните от Ссреда са взаимозависими. Едното „прави“ другото и обратно.

Опит Майкелсън- Морли – тук пък директно се „вижда“ (със светлина), че Ссреда е определяща –като единствена, независимо от направлението и големината на раменете на интерферометъра. Има взаимо-зададено Лоренц-Фитцджералд скъсяване по посока на движение на ИС (без значение накъде) е обективно. Това произтича от непрестанната направа на обектите в Ссреда. Значи, и този експеримент не е за установяване на движение спрямо етера.
Въобще – не е доизмислен етерът по свойства, та да се налага „изгонване“ от съвременната физика.

Тъй като непрестанното образуване е с „честота“ на образуване, то това е и внедрен часовник във всяка вещева и доколкото тя се формира с ОВ от околното ЕМП, то и дължината и времето на всяка ИС, стават собствени – във всяка ИС има обективно, за неподвижен спрямо нея наблюдател, собствена мярка за пространство и собствена мярка за време, които са взаимозависими с Ссреда. Това означава, че всички времеви интервали ще съответстват и на пространствената мярка и затова – всички физични процеси, ще протичат по един и същ начин във всяка ИС.

Ссреда, е задала формата и размерите на уредите, „отговаряйки“ за вещевите и връзките при непрестанното им образуване, т. е., предварително е „настроила“ уредите – колко да са големи във всякаква възможна посока на образуването им –зададена е непрестанна промяна на вещевите. Тя, Ссреда, се явява фактическата максимална и гранична скорост в ИС, с която могат да се пренасят сигнали в тази ИС – по тези сигнали непрестанно се „престрояват“ свойствата и на частиците, и на уредите.

Налага се, за доуточняване в СТО, да се работи с n.Ссреда.

пп Не зная дали можеш да четеш от там, ... ама гледам, че и не те интересува ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите