В състояние на криза хората говорят и воюват. Те не могат лесно да отклонят вниманието си към ежедневните дейности. Кризата е като трън, който непрекъснато дразни вниманието им и те чувстват нуждата да пишат и да мислят. Това обаче е обмисляне, което често поема по тангентата на конкретната дейност. Все пак е криза и ресурсите се мобилизират за справяне с нея, докато всички други неща подсъзнателно се схващат като нежелано отклоняване на вниманието.

В тази ситуация се разпространяват религиите и идеологиите, а като частен техен случай се разгарят политиката и журналистиката*. Ислямът намира най-добра пропагандна почва по време на война, християнството - когато обществото е смутено от "мъченическите актове", а юдаизмът - под постоянното притискане и несигурност сред чужди общества.

Източната стратегия за потушаване на импулсите може да е полезна с това, че прекъсва порочния цикъл на кризата и вместо тя да генерира непрекъсната идеологизирана литература, човек може да се захване с градивна дейност. Хипотезата ни е, че Европа излиза от Средновековието, едва когато в определени богати градове на Европа (в Италия, после Париж), дадени кръгове престават да мислят за кризата и за войната и започват да създават нещо градивно. По-нататък зона на спокойствие са висшите прослойки на Англия, ползващи се от комфорта на изолираната география и превърнали се в генератор на конструктивни идеи, строежи и проекти. Модерният свят преживява множество войни, но тук спасението идва от това, че протестантите постигат спокойствие в идеята за Бог, който им дава благодат, когато те се занимават с градивна дейност. Това води до прекъсване на цикъла на ментални притеснения и захващане с работа. На следващо място, в Европа, особено в Германия проникват някои "будистки" идеи, които могат да осигурят тишина и нагласа за градивна работа дори по време на война, като пример за това са постиженията на германските учени.

Какви са конкретните препоръки за България според тази теория. У нас хората са притеснявани от усещането за криза (или усещането за изоставане) и впоследствие биват хипнотизирани от политическия живот и медиите. Едно спасение за тях е да намерят "остров на спокойствие" в забавните програми по телевизията (музика, футбол, култура), което да ги отдалечи от кризата и да засили градивната им дейност. Друг подход е да повярват в дадена религия като "остров на спокойствието", което също да подобри концентрацията им над това, което вършат в конструктивен план. Третият път е да засилят спорта, медитативните практики и да развият усещане за непукизъм**, като целта на всичко това отново е професионална и житейска концентрация. Що се отнася до моралните норми, то фактът, че не мислиш постоянно за политика или идеология, не те възпрепятства от това да проявяваш човечност, когато се налага. Точно обратното, когато мислите ти са заети в постоянен цикъл на "конфронтационна диалектика", нито можеш да събереш ресурсите за проява на милосърдие, нито можеш да забележиш някои дребни моменти, които изискват твоето по-добро или по-милосърдно отношение.

Усещането за криза може да се свърже и с "anxiety" по Хайдегер.
__________
* Също определени форми на литературно творчество, а днес често интернет общуването.
** Една забавна максима в тази посока може да бъде: "all is lost, now let's do something" ("всичко е загубено, сега да направим нещо").