Тук имаме няколко проблематизации:

1. Смисълът създава поле, възможност и стил за автономно действие на индивида.
2. Съществува проблемът за превод и съвместяване на различни смисли, които могат да имат различните хора (напр. при брак).
3. Смисълът тежи заради противоречията, които създава в света, но ние приемаме тежестта, защото си струва да опитаме да постигнем нещо по предните две точки. Действието ни да изградим и разрешим нещо, да запазим общата ценност, например на две гледни точки, които съвместяваме с един човек, вместо просто да приемем едната позиция при заличаването на другата.
4. Смисълът се изпитва телесно: като болка, мъка или радост, любов. По такъв начин смисълът е есенциално свързан с нас, е не е просто едно формално лингвистично упражнение.