Но поне вече в този форум по тази тема имаме в твое и мое лице отчетливо разграничими позиции, които се легитимират с отношението си към онтологичния статут на смъртта, или по-точно вярата си в съществуването или несъществуването на някакъв отвъдезиков, отвъддискурсивен референт на матрицата "смърт-любов уважение-автентичност-гостоприемство-...".


Това е тъкмо невъзможен референт, а не референт на възможното. Смъртта е парадоксално събитие, което не може да бъде видяно в наглед, понеже нагледът се гледа откъмто нея. Смъртта е единственото събитие, което не принадлежи на събитието на обговарянето. Тя е границата на възможното презентиране; опитвайки се да я обговаряме, ние я апрезентираме не чрез умиране, а в-живявайки се в нечие друго умиране. Това, разбира се, не е смъртта, а резултатът от един имплицитен респект пред невъзможността на нейното действително присъствие. Ние не обговаряме смъртта и все пак сме респектирани - независимо от традициите и тяхната свързаност с посоките на света и географските зони. Дори когато я считаме за дискурсивно нищожна или просто за някакво "метафизично изобретение", ние сме респектирани. В това е парадоксът на нейното биване в събитието като дофеноменално биващо.