Не сте в състояние да направите напън и да откриете какво стои отвъд представите ни и какво ги оформя .. апа още повече ви е трудно да схванете че и самите ни представи са измамни в повечето случай тъй като познанието ни за действителноста е непълно и в много случай изградено на неправилни фантазии. А там зад представите ни .. там нейде в дебрите на реалноста си кротува обективната действителност .. такава каквато е .. сама по себе си .. и хич не и пука ние какви представи имаме .. и от нашите грешни представи тя не става по-друга..

Прав си, не сме в състояние, но аз не виждам ти самият да си в състояние да надхвърлиш представата си за "обективната действителност", която уж "кротувала", пък ги "детерминира" тия наши представи. Чисто и просто представата ти е всичко, с което разполагаш. Нямаш нищо извън текста на съзнанието си - нали човекът, от който се възхити, ти го каза в прав текст? Достъпът ти е само до имитацията на - айде да ко кажа в твоя контекст -"обективната реалност", каквато благоволи да ни я разкрие сказанието на текста. Следата (имитиращото събитие или ако речеш - просто представата ти) е свидетелство за отминаването на събитието, което не съдържа в себе си насоката на интерпретиране. Събитието или феноменът са потопени в негативността, те нямат собствено позитивна определеност, т.е. тяхното тълкуване е нееднозначно. Няма как да удържиш самото събитие - защото то ти се явява само и единствено в модуса на интерпретирано събитие, а всяка интерпретация откъм корена на събитието изразява власт - текстът разкрива нищо повече от нечий властнически интерес; нека го кажем - примерно властническият интерес на днешната буржоазна класа (примерите на бла-бла-то бяха повече от красноречиви!) или твоят собствен (и на никого от нас ненужен) властнически интерес да защитаваш единствено вярната материалистична философия на пролетариата, понеже все пак си прочел няколко книжки от Ленин и Тодор Павлов. Достъпът ти до "обективната действителност" е възможен само през текст - а ти продължаваш да си въобразяваш като физик (не като философ!), че тук се занимаваме в крайна сметка с текста като възможност за еднозначни референциални препратки към нещо, в случая - вездесъщата "материя". Казвал съм ти, че последната не е нищо повече от празен метафизичен концепт. Питай специално бла-бла, и той ще ти каже същото (снощи го каза за всяко трансцендентално условие за възможност, та за материята ли няма да ти го каже?).

Нали не се каниш да пледираш че си безсмъртен ?

Каквото и да пледирам ще изрази другото на смъртта; то ще описва изконната "живост" на живота - самата възможност да бъдат описвани неща. Смъртта не се разкрива в текстове и пледоарии, "смъртта на метафизиката" казва нещо за метафизиката, но не и за смъртта. Самозабелязването на "смъртта на метафизиката" е пост-епохално явяване на метафизиката "в памет на самата себе си". Така пишем пост-скриптум на епохата за която мислим, че вече си е отишла. Пишем - макар и лабаво - все още здраво вкопчени в собствения й фундамент на явяване - scriptum-а.