Здравей Петков!
Значи гювечетата ти харесаха. Жалко, че ми е малко мястото и времето и не мога да съм обстоятелствен.
Спомни си, че ти казвах нещо като - физиката съм я "поизмислил"- трудно се справям с философията.
В бързината съм направил печатна грешка в постинга ми:
"...Имам основание да считам, че формата на Вселената, съответства на формата НА ел.частица...."
Как съм чукнал "не", не знам.
Това с обвивките е страшен номер. Като го измислих , се шашнах! Щото изисква да се преразгледа изцяло понятието "сила" във физиката, но философски! Борбата е м/у математическата простота и изящност, и невъзможността да се обясни с прости думи , кво й туй сила?
Мярка за взаимодействие. Да, ама - производна величина. Къде е същностното? Щото като на изпращят в главата, чувстваме че е същностно! Че и други неща чувстваме, че и звезди (фотони във видимия спектър) виждаме със затворени очи! Демек, от механика - чувственост - образ, недействителен.
Забележи, че винаги говоря за кората на гл.мозък, т.е., обвивката - там се "прикачват" вълничките, които се комбинират при механично въздействие, в абстрактен образ. Механичното е промяна на налягането на ликвора - мозъчна течност - дали тъй се казваше? Сега вече чувстваш силата и мъдростта на хората дето казват "Стяга ма капата, че утепам некой!" Какви ли абстрактни образи са в главите им?
Та за обвивките. Те се затварят около и заради характера на вътрешните високочестотни излъчватели и носят, чрез тембъра си, начина на тяхното взаимодействие. Поради дългият път на затваряне, закъсняват и центъра им не съвпада с геом.център на образуванието. Следва обратна връзка и ... като че ли цялата конфигураця "дърпа сама себе си" назад, към по- стария център.
Когато се движи равномерно и праволинейно, цялото, заедно с околността докъдето достига информацията "за движение" се самокомпенсира и сили, действащи върху обекта, няма.
Ако същото попадне във външно поле, не е възможна компенсация, заради взаимодействията и казваме, че на тялото му действа сила. Променя си скоростта с течение на времето, а взаимодействието "само със себе си" е маса на обекта. Коефициент на съпротива срещу "задвижване". Ясно е, че масата може да е механична, електромагнитна и др. - зависи кои обвивки взаимодействат с външното поле.
Най-дребното - керна на частица, "разказва" за своята подреденост на частиците на физ.вакуум (нали се сещаш, че частиците се образуват върху тях), чрез гравитони - скоростта на изстрелване на информация с гравитони (не излъчване-а начин на подреждане) е пропорционална на масата на частицата.
Значи, колкото е по-ситно, толкова по-голяма маса. Но най -ситни са частиците на физ. вакуум - те за нас са с безкрайно голяма маса и недостижими, понеже ние сме вещеви (мно-о-о-го едри), те са подвещеви.
При безкрайно голяма маса се споменават ... черните дупки. Ето, оказва се, че частиците на физ. вакуум, за нас са черни дупки. Ето защо твърдя, че са неподвижна пространствена решетка. И, че ние се образуваме непрестанно върху нея, с огромна честота, и ... кво ли още не?
Нали разбираш сега, що се заяждам с физиците?
Има и други интересности, ама ...няам време - по-нататък.