Ето накратко някои мои размишления, предизвикани след прочита на книгата “Природа на интелектуалните способности на човека” на Н.В.Видинеев, касаещи повдигнатата тема.

ОПИТИ
Човек възприема окръжаващия го свят чрез своите сетива. Сигналите от окръжаващата среда се възприемат от човека и предизвикват различни усещания и възприятия (могат да бъдат образ, звук, мирис и т.н.), които могат да предизвикат различни реакции у него. Сигналите, имащи жизненоважно значение, в еволюцията се закрепват в нервната система като нервни връзки и образуват т.н. инстинкти или безусловни рефлекси, и на даден сигнал предизвикват винаги една и съща реакция. Ако заедно със сигнал (по едно и също време), предизвикващ безусловен рефлекс, се подаде и друг сигнал (един или няколко пъти), се изработва т.н. условен рефлекс – по късно на условния дразнител организма отговаря с безусловна реакция. В нервната система се изработва временна нервна връзка между възбудения участък нервни клетки от условния дразнител и нервните клетки, реагиращи на безусловния дразнител.
Системата от тези безусловни и условни рефлекси се нарича първа сигнална система. Нервните участъци, обезпечаващи тези първосигнални рефлекси се намират в генетически старата част на главния мозък. Там отиват нервните пътища на сетивата.
Специфична за човека е втората сигнална система. Тя всъщност представлява сигнали на сигналите на първата сигнална система. Това са различните знаци на езика, който използва човек. Даден предмет или явление (външния сигнал) предизвиква у човека усещане, което се интегрира в нервната кора като възприятие (възбудена част от нервни клетки). На това усещане или възприятие (вътрешен сигнал), човек съотнася определен знак от своя език (сигнал на вътрешния сигнал), което представлява нервна връзка (асоциация!?) между два възбудени участъка от нервната кора. Както сигнали от първа сигнална система могат да извикат сигналите от втора сигнална система, така и обратно. Нервните клетки, където се разполага втората сигнална система се намира в генетически новата кора на мозъка. Между сигналите на втората сигнална система се образуват най-разнообразни връзки (в нервната кора – нервни динамични връзки), които образуват езика на човека и са средство за неговото мислене.
Според тези представи, на даден знак от втора сигнална система съответствува определено състояние на дадена нервна клетка (като възбуждане или задържане) или група нервни клетки. Например речта представлява последователност от състоянията на възбуждане и задържане на групи нервни клетки, стимулиращи нервните клетки на артикулационните органи да произнасят определена последователност от думи. (Струва си тези представи да се сравнят с асоционизма (теория в психологията) и рефлексологията на Бехтерев).
Пример: Как повдигаме ръката си? Това може да бъде съзнателно или несъзнателно. При мислено “заповядване”, се предава възбуждане от нервните мозъчни клетки, свързани с вниманието и центъра на “аза”, към моторните центрове на двигателните органи – така се осъществява движението на ръката. При несъзнателното движение, то е резултат на безусловен рефлекс като реакция на окръжаващата среда.
Възбуждане/подтискане (задържане) – два основни процеса в нервната система.
Мисленето може да се представи като единство на първа и втора сигнални системи. На основата на възприятието от първа сигнална система, и знака от втора сигнална система се изгражда идеален образ (обобщена представа) за външния предмет, явление. Именно с помощта на този идеален образ и знаците от втора сигнална система човек мисли. Но е необходимо качествено да се отличават сигналите от първа сигнална система и тези на втора сигнална система. Вторите са тези, които довеждат до разбирането и осъзнаването и спомагат процеса на мислене (разбира се, на основата на първа сигнална система).

Субстрата на психиката – това е мозъка с протичащите в него биохимични и електромагнитни процеси (процеси на полево, атомно, молекулярно и клетъчно ниво).
Основните прояви на психичния живот у човека са мислене, чувства, памет и воля, като те се обединяват в едно състояние – състояние на съзнание. Има две основни състояния на психиката – състояние на съзнание (бодърствуване) и състояние на покой (сън).
Мисленето може да се представи като сложен процес на възбуждане и задържане (потискане) на неврони и групи (анасамбли) неврони, където съгласуването протича в единство със смисъла на мисленото. Мисленото – това, което се мисли, е или вече преживяното, или преживяваното (отразяваното) или въображаемо. Свободната игра на въображението създава различни динамични образи с най-различно съдържание и осмисленост, съпроводени най-често с някакви чувства ( преживявания на определени ценности). Mисленето може да бъде целенасочено или нецеленасочено. Отличителна особеност на мисленето е неговата знаковост. Ако изхождаме от учението за сигналните системи у човека на И.П.Павлов, то знака може да се отъждестви със състоянието на неврона (група неврони) – това състояние е субективния носител на знака, а неговата свързаност със състоянието на други неврони (група неврони) създава смисъла на този знак; възбуденото състояние на тези неврони представлява всъщност осъзнаване на знака и неговия смисъл (разбира се, това е най-упростената представа за интимните механизми на мисленето). Огромните скорости на предаване на възбуждащите импулси между невроните говори в полза на тези представи.
Пита се – а доколко правомерни са тези представи? Допустимо ли е свеждането на процеса на мислене до неврофизиологичните процеси в мозъка? Основният аргумент е, че мисленето влияе върху поведението и следователно има връзка с неврофизиологичните процеси в мозъка, но мисля, че не се свежда до тях, а заедно образуват едно единство. Трябва да се отбележи още, че човек не осъзнава неврофизиологичните механизми.