vogelfrei,
и все пак, не се ли чувстват "пукнатини" в рамките на тази доктрина постмодернизъм, дали по отношение на неговите методологии, дали по отношение на конструкциите, които следват от тях, откъдето пък евентуално да очакваме една бъдеща иновация.
твърдиш, че ние със самата активизация на мисълта за идното убиваме възможността за трансцендентализация., а невъзможно ли е да се усети темпът на изменение, т.е. макар и да не осъзнаваме самото естество на революцията, да сме наясно, че тя е в ход.
Тука всъщност се сещам за експоненциалния тренд, не знам дали си го срещал обяснен в подобна светлина, но графиката е такава, че в самото начало, макар и експоненциално, нарастването не води до почти никакви забележими промени, и тогава, някъде към средата на разглеждания период, промените внезапно са видими за всички, а съвсем скоро са просто помитащи. Забележи, че темпът е бил един и същ от самото начало, експоненциален.
Изобщо, с оглед на дадения пример, какви са (възможните) взаимодействия на постмодернизма с различните научни дялове (напр. изкуствен интелект), но не в смисъл, да се поставят наново основите на науката или нещо подобно, а по-скоро като взаимстване на методологиите и резултатите.
|