Съгласен съм..Няма по силна любов от родителската....и не зная за всичко което са направили за нас.дали някога ще мога да им се отблагодаря..А така ми се иска...Но как да кажа- ..през всичките години на раздяла,гледасх снимки единствено,чуваш гласове по телефона,пишеш писма,получаваш писма ис е радваш...Но когато се срешнете разбираш,че нещо го няма..нещо липсва..Отишло ли си е или просто се е скрило....
и все си задавам този въпрос - беше ли необходимо на всяка цена..?и нямам отговор... и не мога да стигна до такъв....
Не обвинявам никого,просто страдам,че толкова неща се промениха и не заради друго,а заради парите..Щото колкото и да имаш- не стигат ...
хаиде ,стига с това..
Вижте Какви хубави неща са написали ПараЛична и Петков.... и е тъжно да гледаш назад,където някога е било толкова хубаво..Нали .....