Не е вярно, че тези примери, които съм дал са нито истинни,нито неистинни, а съждението G е истинно.
G гласи : "UTM никога няма да каже, че това изречение е истинно". Ако това изречение е истинно, то понеже според първа точка ("Universal Truth Machine, capable of correctly answering any question at all") UTM може да каже отговор и според истинността на изречението, няма да каже, че е истинно НИКОГА, то следва, че тя ще каже, че е неистинно. Но понеже тя не лъже , то следва, че G e неистинно. Значи ако G e истинно, то G е неистинно. Обратно, ако G е неистинно, то това, което се твърди в него, няма да е истинно и следователно ще е истинно неговото отрицание т.е. ще е истинно "UTM някога ще каже, че това изречение(G) е истинно". Но понеже машината не лъже, то G дейтвително, ще е истинно. Значи обратно, когато е неистинно, то с необходимост е истинно. Така, че както виждащ имаме същата работа.

Ти можеш да лъжеш, но нашето общуване има смисъл когато не се лъжем, тъй като то е философско общуване и няма користен интерес. Можем да се лъжем едни други с гажетата или в бизнеса, защото там имаме противоположни користни интереси. Във философията, първо нямаме користни интереси и второ имаме един общ интерес - достигането на истината. Ако не е достигането на истината, тогава остава за интерес само някакви суетни истории - да се правим на умни, да се правим на интересни и пр. (Не мисля, че последното важи за теб!)

Трябва да се прави разлика между теория на типовете и теория на множествата. Първото е логическа теория, второто математическа. Разглеждам клас и множество като синоними. С теорията на типовете се решава между другото парадоксът на Ръсел, който е парадокс от теорията на множествта.