Никъде в произведенията от критическия период на Кант не може да се намери доказателство, нито дори и опит за такова по отношение на Бога или неговото съществуване: защото такова доказателство би предполагало ПОЗНАНИЕ за бога, което би предполагало наличие на Интелектуален наглед у човека, което пък би било в противоречие със системата на Кант. Това, за което говориш е просто Практически постулат /наред с постулатите за безсмъртието на душата и за свободата на волята/, който е необходим за системата на разума, но няма нищо общо с познанието за Бога, нито с неговото съществуване, нито с доказателство за съществуването му!
С други думи, в Критиката на практическия разум една най-висша същност се постулира без оглед на това, дали тя в Действителност съществува или не!

ВНИМАНИЕ! ЛЕОПАРД!