Филмът е черно бял. С изключение на последните няколко минути - цветни кадри с икони на Рубльор.

Последното нещо, за което филмът претендира е историчност. Дори не е сигурно, че такъв иконописец е съществувал. Структурно е разделен на няколко новелки хато първата е пролог и в нея Солонцин/Рубльов дори не се появява.

В пролога, някакъв видимо обсебен от вечната човешка мечта да полетим мужик, изработил примитивен балон от съшити кожи, в края на новелката се размаза на калта след краткотраен триумф/ полет над необятната шир (топлият въздух на балона се охлади, коженият мях се спихна и последва главоломно свободно падане).

В последната (новелка) едно момче (син на покосен от върлуващата чума майстор - камбанар, явно синът е бил често побийван от пияния си отец приживе,...) даже без набол мъх под носа - конструира, ръководи и увенча с успех изработката на огромна камбана. Знаейки, че залогът, ако се провали е смърт, На края на филма - гласът й полетя на същата безкрайна шир, оставяйки в почуда италиянските послнаици в княжеството на московитите. И този полет - епилог е своебразен отговор на пролога въпроса поставен още в пролога.

Това разбира се са сами думи. За теб патос и истерия, за мен велик филм. То това им е хубавото на киното и на жените.

НБ

линкът към който давам препратка е към най-дългата и тягостна версия. В Мастерс торент бях качил съкратен (осъвременен вариант) на Мосфилм издаден след години. Като му изчистих, доколкото можах превода.


А отворих приказка за филма въвъ връзка с една сцена където един руски княз изпрати стотника си да ослепи майсторите след като построиха белокаменната му нова църква за прослава на духа. Досущ като историята със строителя на Василий Блаженни. И е донейде в отговор на твоите думи за красотата вложена от русите в своите храмове.

прав или изправян