Хм,... чак сега видях (или по-скоро бях забравил, мина време, докато се наканя да отговоря), че искаш романи.

Четох това, онова: Захари Карабашлиев - 18 % сиво (добре написана и доста тъжна), Алек Попов - Ниско прелитащи кучета (чете се бързо, увлекателна, сюжетът е заигравка с един разказ на Светослав Минков, Сестри Палавееви (опит за партизанска книга писана от една по-обективна позиция. Втората част така и не започнах), Ангел Игов - Кротките (за събитията непосредствено след 9-ти и народния съд. Бързо се забравя, Илия Троянов - Власт и съпротива (доста слаб според мен опит за историческо повествование с прототип български анархист, взривил паметник на Сталин. В по-общ план - визията на автора за вечната борба между духът и материята, представени от два героя антагонист - протагонист. Единият - Методи/ методичен, материалното начало, грубата физическа сила - офицер от ДС, другият Константин/ филосовското начало - меката сила на анархията, всепобеждаващият дух... Заигравка с Кирил и Метод (мечът и словото). Целият роман е скучен, тромав, помпозен с банално развити иначе изконни и всечовешки теми... Повече претенция, отколкото роман, Георги Господинов - Физика на тъгата (, не е точно роман, не знам какво е - доста интересна книга, все пак малко надценена по мое мнение ), Радослав Парушев - Отвътре (Има много интересни попадения), Милен Русков - Възвишение (една от двете най-добри книги по моята скала за четените от мен от млади БГ автори - в пъти по-добро от филма, който никак не е лош), Керана Ангелова - Елада, Пиньо и времето -> велика книга. Номер едно в своеобразния ми лексикон.

Извън тях препоръчвам Бойка Асиова - Вълчицата излиза привечер. (Тежка книга, а авторката е една идея извън категорията млад автор.

Някои от заглавията по- горе има(м) на аудио книги.

Естествено има доста млади автори, за които говорят много похвални неща, като Галин Никифоров например, но за сега не мога да кажа нищо от 1 л.

прав или изправян