само млади и български ли?

Аз с някакъв страх винаги подхождам към тази категоврия, защото обикновено съм леееко после ...ми не знам каква, не е точно разочарование, ами няк'во гранично - хем така, хем онака, а може би все пак тежи българското.Ако е чужд прехвален някой хич не се ядосвам, аааа сетих се - иска ми се нашите да са все попонай)))
Ей я тази , например, Люси Филиповна, написала найсе романа за няма и толкова време, че да ги е премислила и да й са изотвътре родени, ама - издадени са. Хуу, взех ама малко така насилствено и отворих - ми едва чета, бе, някак измислено и като дежавю от некъде и нещо не ми достига да ми е оригинално , единствено и неповторимо, органично...
Сещам се един хамерикански българин, фотографска да я нарека темата, ама пуста дименция - пътува си из мерика с чувал дрога в багажника и разсъждава за живота и случайностите, снима си "красивата" страна на големите възможности и после се оказва, че ТЯ е мъртва, ама през цялото време аз имах това предчувствие))))Обаче ми хареса, щот по принцип съм по за нестандарните истории

В таа връзка австралиеца МаркъсЗюсък мноо ме кефи - просто това монче ме рзбива с всяко прочетено нещо - от къде тази дълбочина на нещата, мисля си генетично натрупано, ако въобще може дълбок интелект да се наследява...

такива неща се сещам без подготовка, ама мноо чета криминалета аз и чичо Конъли ми е фаворит, щот научавам неща за америката, изотвътре, освен прекрасния му стил, па после чак за самата крими история, обикновено почерпена от истински источници

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите