«Вземе ли болният страната на гробаря, всички лекарства са безсилни.»

+++

Докато четох разказа се присетих за неща - някои с, някои без връзка ... Прескоци на мисълта и асоцоации.

1. Имаше един холивудски филм с Еди Мърфи «Хиляда думи»/ A Thousand Words (2012). Развлекателен и по-скоро повърхностен филм. Но е донякъде контра пункт на темата ми. Главният герой беше литературен агент и меко казано жонглираше с думите не толкова в интерес на истината, колкото в интерес на бизнеса. И дето се вика, за да може да осъзнае тежестта на всяка своя изречена дума - ето появи се вълшебно дърво в двора му, на което листата капеха с всяка дума (казана, написана) от него, а залогът беше, че без листа дървото умира - уви заедно с нашия човек...

Накрая всичко свърши с холивудски хепи енд. Останал без работа, незпособен да върне любимата си и без никаква надежда за живот - последните си три листа/ думи героят на Еди изхарчи, за да изрече на гроба на баща си /изоставил семейството си, когато нашият човек е бил още отчаяно нуждаещо се от татко, беззащитно, малко негърче/ : « Прощавам ти, тате!» / И аха да умре (получи сърдечен пристъп), но силата на прошката, дето се вика, се върна и към него, та дървото се разлисти отново...

холивудска боза, но се вързва с темата и разказа на О' Хенри.

+++
2. Преди много време имаше едно предаване, което повечето следяхме, като деца. «Всяка неделя».

Там, не помня кой точно, гост на Кеворк разказваше за дядо си, който на преклонна възраст четял «Записките...» на Захари Стоянов - и казвал на малките - няма да умра, докато не прочета тази страница... И те всяка вечер, след като заспивал, връщали отбелезалката с десетина - двадесет страници, понякога с още повече...

+++
3. Веднъж слушах радио в колата. Разказваше някаква актриса, не помня коя. Помня само, че беше от красивото село с още по- чудесното име «Добродан». Добродан е на 5-10 км от нашето село и често ходехме с кракомобилите до там като деца. На забави, концерти и др. Имат си и ЖП Гара. Преди ерата на автобусите слизахме там по пътя Плевн - Троян и после пеша до вкъщи. Стига да нямаш много багаж.

Актрисата разказваше как като малко момиче - прекарвала ваканциите на село и се влюбила в един батко. Всичко в него я магнетизирало. Сърцето й трепкало, като лист при всеки полъх на мисъл за него. И попивало мастиленоструйните, тъмни, смушаващи чувства, като кръвни съдбоносни писмена...

Веднъж децата се гонели на селския мегдан (вероятно някъде под небезизвестния самолет, заради който се присмивахме на съселяните си, казвайки им, че те са от «Аерогара Добродан») и вдигали както си му е реда при такива забавления олелия до шия. Минала някаква баба, с изпилени от кърското напрежение или чорт знае от какво нерви, па ги смъмрала. Отгде се взел и баткото - тоз идеал на чистата момина любов, та минал и той, точно тогава през там. И за да им даде урок или да угоди на бабката - откършил една дърта и дебела, жилава и бодлива коприва, растяша край най-близкия стобор. И ги погнал, па ги и понажурил тук - таме...

Всичко свършило както и започнало. Момъкът след като извършил тоз чутовен подвиг си заминал, захвърляйки пречупения копривен стрък, като рицар пиката си след стълкновение с ламята... Децата се разотишли, кой от къде. А нашета, бъдеща актриса - тайничко скътала злакът прекършен в бурята от чувства и съпротиляващи се млади, игриви тела...

На скришно място запазила тя и само за себе си споменът за момчето. Сънят трудно идвал. Мъчели я недоловими за останалите грохот и невинна детска похот. Шумове от воденица движена от пороя девичи сълзи и ветрена мелница, въртяна от неспирните й, нестройни въздишки.

На другия ден, било краят на ваканцията, си заминала за София или за големият град където живеела... Прибрала на скришно място в детското си шкафче - стръкът изсушена коприва. И всеки ден, по едно и също време, точно в 12 наобед ритуално изяждала по едно листо. И догато преживяла горчивия и парлив вкус си представяла мислено отново и отново, рисувала с мисли образът на момчето отнело покоя на дните и нощите й.

И като изяла и последния лист... магията изчезнала, от любовта й не останало нищо.

прав или изправян