|
|
| Тема |
 има ли запалени по WOW тук? |
|
| Автор |
caiko (Idiot) |
|
| Публикувано | 14.11.08 10:20 |
|
|
|
Паладин
Магус Алтерия се бореше с тревожното чуство загнездило се дълбоко в нея.И с въпросите ….многото въпроси които я глождеха .Защо нея ?Защо Архмага избра точно нея?От всички повелители на Великата Магия от всичките последователи на Интелекта тои беше избрал точно нея.Затвори очи да избяга от тегобата на нажежените изпепелети хълмове на Опожарените Земи и го видя ...дългата бяла брада стигаща до везания му колан , водопада от бели коси стичащ се около старческото набраздено лице и тези топли винаги усмихнати очи – Архмаг Телариус я гледаше и кротко и говореше :
-Виждам че си разтревожена дете –усмивката не се виждаше от гъстата брада оставена да расте както си иска но бръчките около очите я издаваха.
-Учителю...Аз не съм ...не е това...
-Оспорваш преценката ли ми , Магус!!!!!-официалното обръщение я накара да изпъне крехките си рамене и то така че катранено черната и коса подскочи.
-Не учителю ...но все пак някои от пазителите на Аркана може би ...-Алтерия се надяваше Архмага да промени решението си и да даде тази задача на някои от висшите магове които нищеха всяка вечер в Даларанската Библиотека тънкостите на Арканното изкуство – наи –върховното и трудно .Не би могла да си представи че тя би могла да се справи с тежката задача която Архмага я натоварваше
-Дете ...Уповаваи се на Интелекта и вярваи във Великата Магия .Взимаи решения трезво .Вярвам в теб.И ти повярваи ...в мен
-Но учителю – опита се да каже младия маг но млъкна защото Алтериус се пресегна и сложи старческа бяла ръка на рамото и
-Алтерия –шепнеше Великият Маг-тази задача е за теб.Мислиш че греша но това е решение което не взех сам...и смятам че е правилно
Кратко и ясно ...А Алтерия гледаше побелялата ръка и си мислеше как тази ръка е въртяла жезъл във воините от преди разрушаването на Световното Дърво отпреди даже и конфликтите с митичните паладини...И изведнъж прозря знамението на тези думи -... е решение което не взех сам...Току що Великият Маг бе признал че е потърсил съвет от някого и това не бяха Пазителите на Аркана защото те не бяха тук за да подпечатат с със съгласието си решенията на върховният управител на Даларан .Тя погледна Телариус за да потърси отговора в изражението му но очите му не я срещнаха – магьосникът гледаше някъде зад нея..Алтерия се обърна и тогава го видя за пръв път ...Човек .С качулка в обикновена роба ..С качулка в прискъствието на великия Маг !!!И как е влезнал в Арканната Зала без да бъде обявен и представен ?И къде по демоните е стражата?
-Кои си ти!? – магуса не можа да скрие раздразнение си от това явно неспазване на етикета .
-Името ми е Едорас и съм ваш покорен слуга господарке – каза човека .Плътен басов глас анализираше Алтерия показващ и сила и спокоиствие и се ядоса че изпусна нервите си пред Архмага.
-Алтерия –прошепна Алтериус –този човек ще доиде с теб....
Магуса тръсна глава за да прогони нервните мисли в главата си , отвори очи и пое глътка от нажежения въздух.Нямаше да разочарова Учителя .Ще завърши мисията и ще занесе пратката до Ветровития град .Огледа се – гледката беше повече от лоша .Изпепелените полета и хълмове на Опожарените Земи рязко контрастираха на оптимистичните мисли които младият маг се опитваше да насади в съзнанието си.Разрови пепелта с жезъла си уви си още повече с робата и тръгна надолу по склона към чакащият я на около 100-на кретона керван .Изведнъж познато чуство я накара да забие пети във сухата пепел за да спре спускането си надолу.
-Ишну алла - каза Алтерия тихо.
-Ишну алла – се чу от наи близката черна скала стърчаща около 2 кретона от пепелта .
Със специфично съскане се отдели от сянката на скалата гъвкаво тяло.Бели коси ,нежна синкава кожа , дълги изящни уши и бели учудени очи.Учудени ?Магуса се усмихна ..Нима елфа си мислеше че може да зяблуди един Магус със Сенкосливането ?
-Докладваи Райен ! – нареди на съгледвачката със строг глаг Алтерия
-Господарке ...каза елфа и протегна дълга бледосиня ръка в която държеше покрит с пепел предмет .Предмет които накара сърцето на Магуса да спре за квадрон.
Беше брадва .Нащърбена с груба дървена дръжка двуостра брадва с омотана на дръжката боядисана кожа.Оркска брадва ...Алтерия се прокле че не беше внимавала в часовете по Хордология – може би тогава щеше да определи клана и принадлежноста на притежателя на тази брадва .Но даже и неук селяк можеше да определи едно – наблизо имаше орки и то много .Никои орк не би се разделил с което и да е от оръжията си освен ако не носи още много.
-Проблем ли има годподарке ?
Алтерия благодари на Интелекта че плътният басов я изкара от мрачните и мисли.
-Ето какво има – посочи брадвата
Сините очи на изпод качулката спокоино огледаха предмета и после нсочиха вниманието си пак към Алтерия
-Още една причина да не губим повече време тук.Тъмната порта е наблизо а в Червените Зъбери имаме гарнизон които...
-Знам къде отиваме Едорас –отсече ядно Алтерия ядосана че придружителя и казва толкова явни неща – Райен кажи на сержанта да вдига стана!
Елфката кимна и безшумна се понесе надолу с дълги изящни подскоци така както само един елф може.Като модорски муфлон е помисли си Алтерия.Само че не сме в Модор...Тръгна към човека с качулката и спря пред него избягваики да гледа пронизващите я изпод качулката сини очи.
-Едорас тъи като не сте Воин – тя изгледа дългата дръжка на оръжие която се подаваше от специален поръбен с кожа отвор на гърба на робата –а е явно не сте и Маг ще ви помоля да оставите анализите на мен
-Простете господарке –но сините очи под качулката не прощаваха .Даже не мигаха ....
Алтерия го подмина тръгна към колоната която я очакваше стараеики се да не мисли за синият цвят и басовият звук…
Квадронът пешаци беше наи-отпред , след тях вървяхя 5-те послушнички а наи отзад бяха отрядът елфи преметнали огромните си лъкове през рамо от което изглеждаха още по високи и строини. Пешаците свикнали на дълги преходи налагаха доста бързо темпо от което послушничките се оплакваха в началото но мълчанието на Алтерия беще достътъчен повод да ги накара да забравят за натъртените си крака.Пътят току се губеше затрупан от праха и пепелта които горещият и зловонен като драконов дъх вятър разкарваши из овъглените хълмове на Опожарните Земи.Глупави джуджета помисли Алтерия да си докарат такова нещастие...и то от алчност.Копали толкова надълбоко в Черноскалата Планина че откопали древното зло Рагнарос...и го освободили забравили за какво всъщност е бил заровен.И сега на мястото на Великата Империята на Тъмножелезните джуджета имаше само пепел и жалки останки на някога могъщи сгради.Ведньж освободен Рагнарос – един от древните зли първични демони , освободил мощта си сред народа на тъмножелезните ...тези които останали живи се подчинили на волята му и до днес копаят в недрата на Разтопеното Ядро .А какво - и Великият Интелект не знаеше.
-Отвратително... –прошепна меко някои до нея.
Алтерия се извърна и срещна едно бледосинъо рамо . Погледна нагоре и видя изцяло белите очи на Райен да се взират във разхвърляните пепелища на някога великата империя на Тъмножелезните .Какъв ли шок беше за елфа да попадне от тъмните прохладни лесове на Телдрасил сред Опожарените Земи ?Там където мъдрите Дриуди говореха с дървета и зверове и заннието им за Великата Природа стигаше до там че приемаха всяка неина форма и съзнание...
-До това води алчноста и ламтежа за сила и власт Райен..- каза Алтерия не откъсваики очи от изцяло белите очи на елфа – без зеница и ирис очите на елфа светеха с млечна светлина на фона на бледасиньото лице – изключително красиво дори и за елф опасано от бялата копринено меката коса падаща свободно надолу стигаща до кръста и .
-Но господарке нашите мъдреци също се стремят и са жадни за знание а това ...
-Различни са нещата там Райен – усмихна се Магуса - едно е да черпиш сили от Великата Природа друго е да се подложиш на тъмната Поквара на демон.Впрочем ти самата знаеш какво стана с Илидан Малфурион
Елфката я погледна и просъска :
-Предател...
-Но с добри намерения.Все пак целта му е била да добие сила за да помогне на Алианса нали ?А виж до къде го доведе това ...И все пак вие сте щастливи с това че успяхте навреме да видите Покварата в него.Виж докъде стигна Артас ...Заради него Ветровития град е без крал а паладините не съществуват като Орден.
-Защо господарката си мисли че Орденът не съществува? – плътният глас я изненада макар и приятно
-Едорас ти виждал ли си паладин? – Алтерия се извърна към човека – Аз не съм .И никои освен Учителя и още няколко от по-старите висши Магуси в Даларан не е .Самият Архмаг веднъж и беше казал че Пазителите на Светлината не са вече в Катедралата която е обитавана вече само от Духовниците – праотци и създатели на Ордена на Сребърната Ръка които заедно с могъщата каста на Воините обединяват знание и школи за да създадат Паладините .Припомняики се часовете по Светлознание Райен се усмихна – паладините са описваха като като хибрид между лечителните Духовници и унищожителните Воини – каста създадена специално да спре Покварата на Легиона . Легиона беше все още тук макар да е изтикан от жизненоважните провинции а паладините ги нямаше.Още една доказателство че Интелекта и само Интелекта имаше силата да спре Похода на Покварата .И да оцелее след това...
-Господарката сигурно знае че Орденът беше пратен в Северните Земи да преследват Артас и да спрат разпространението на ....
-Едорас това го знаят и послушничките .Както и че вече от доста години няма вест от тях.Червените Зъбери и Западните Брегове са станали опасни провинции а планината Алтерак е изцяло извън контрола на Ветровития град.А от Паладините никаква следа...
-Мисля че е по-важно да обсъдим маршрута господарке .Не мисля че минаването през Димящият проход е добра идея
-Другият вариант минава близо до племе огрета наричащо себе си Огнените чукове.Нямам намерение да завързвам безмислени битки Едорас
-Господарке прохода е много тесен и удобен за засади .Не мисля че е добра идея ..
-Едорас мисля че се разбрахме за тактическото планиране-Магуса заби ядно жезъла в изгорената земя и ускори хода си оставяики увития в робата си човек зад нея.И тая роба ...Вече 2 седмици не я свали от гърба си – даже не свали качулката си.Не че я интересуваше но за две седмици беше видяла само част от острата му руса брада и сините му очи наблюдаващи я неотлъчно..И тези очи...
-Сержант навлизаме в прохода замете позиции така че да пазите и тила ... И бъдете нащрек...
Сержанта кимна мълчаливо нахлупи по плътно шлема си и с къси заповеди нареди на хората си да заемат позиции.Пешаците с къси отмерени движения свалиха щитовете от гърба си и извадиха мечовете си.Боини позиции.Така беше нужно помисли си Алтерия оглеждаики стръмните склонове на тясното пресъхнало дефиле в което навлизаха .Едорас беше прав за прохода но пък Магуса не искаше да минава в близост до някои от становете на свирепите огрета – владетели на изкуството на магиите и хладните оръжия макар и не на такова ниво като човешките касти мускулестите чудовища бяха опасен противник .А и не беше длъжна да обяснява на някои защо...
-Магус !
Нещо в гласа на сержанта я накара да настръхне и тя забърза към предните редици от колоната разбутваики воиници и послушнички.И тогава ги видя .
За неукия това бяха просто нападали дънери на дъното на дефилето.Но тя ги беше виждала на рисунки в часовете по Хордология и прекрасно знаеше какво са – издаваха ги набучените шипове по тях – къде дървени къде изтръгнати бивни от елеци и всякакви други животни заострени кости и зъби.Оркска блокада !Орките бяха блокирали дефилето и битката беше неизбежна ако искаха до стигнат през него до гарнизона в Червените Зъбери....Зеленекожите не се виждаха но тове не означаваше че не са там.И имаше само един начин да ги накара да се покажат – Алтерия се обърна към наи-близката от послушничките и нареди .
-Огън!
Самата тя вдигна жезъла пред себе си завърта го и изтреля огнено кълбо към наи близкият приличащ на таралеж дънер .Кълбото прелетя 30-те кретона разстояние удари се в укреплението пръскаики огнени капки ноаколо и от силата на магията дънера се заклати и загоря .Послушничките се наредиха в редица около нея и скоро въздуха се изпълни със бумтящият звук на огнените кълба .След малко поне 3 от дънерите горяха.Огънят на все още незавършилите обучението си млади послушнички не беше силен като неиния но все пак запали укрепленията на орките . А самите орки вероятно налягали зад бодливите дънери все още чакаха ...Но Алтерия нямаше намерение да чака и издигна жезъла високо над главати си:
-Фуега Бласта – извика Магуса и наи -близката от послушничките тихо изпъшка усещаики Маната в кръвта и да ускорява хода си придизвикана от мощта в думите на Алтерия.Някъде зад подредените зигзаобразно дънери със съскане и пращене се издигна огнена колона висока поне 10 кретона и разширяваики бавно диаметъра си бавно обхвана наи -близките укрепления.Магуса се усмихна и нареди на стоящата зад нея Райен .
-Райен бъдете готови да...-мощен вик я прекръсна и от наи близкият дънер изскочиха неколцина орки с рогати шлемове и бодливи нараменици се втурнаха къв предните редици на отряда размахнали огромни брадви или груби боздугани.Елфският отряд някъде зад гърба и на Магуса и на Райен със свистене заистрелваха дългите си сребристи стрели .Първите редици на орките паднаха и другарите им отзад прескочиха набучените с бели пера тела и с още повече щумни възгласи се втурнеха към Райен .
-Колдара ! –слабият иначе глас на Алтерия се извиси над боините възгласи на орките и Магуса завъртя пред себе си жезъла. Синкав леден къс бързо израстна от кристалната топка на върха на магското оръжие и с пращене нарастваики се насочи към прииждащите орки .Послушничките бяха спрели обстрела си без подадена команда и ньблюдаваха с отворена уста как Магуса сътворява магии за които само бяха учили между мраморните стени на Даларанската Академия.И нямаше нужда от тях – първите орки които ледения конус вече дълъг 10-на кретона и толкова широк в края си достигна бяха покосени ,повалени и замразени на място .Зелената им кожа се покри със лед а краката им бяха здраво хванати в леден капан превръщаики ги в лесна неподвижна мишена за сребърните елфски стрели които бързо прелитаха със свистене над главата на Магуса и се забиваха в заледените тела.Алтерия отпусна жезъла си и ледената грамада придобила форма на гигатски рог с тънък краи сочещ към кристалната топка на края на жезъла и се сгромоля с трясък неподържан вече от мощта на Магуса.
Разбутваики с жезъла си ледзените късове младата магъосничка тръгна към наи-близкият все още дишащ затрупан до кръста в лед орк.Кожената му броня беше разкъсана една стрела стърчеше от рамото му а на гърдите му зееше широка рана ....от която течеше зелена кръв!
-Велики Интелект! – възкликна Алтерия и бутна с края на жезъла си рогатия шлем на орка.Шлемът падна с дрънчено по заледената земя и и пред Магуса блеснаха изцяло червените очи на орка.
Покварен!Орка беше Покварен!Това тяло не беше свободно а беше командвано от волята някои Демон . Покварилият орките Демон не можеше да бъде далеч и вероятно беше доста могъщ за да контролира такъв голям отряд от орки . С бързи стъпки Алтерия тръгна към кервана.
-Райен ! Имаш ли Ловец в отряда си?
-Да господарке – Фарен .Да го повикам ли?
-Да – искам да установи дали наблизо има Демон – вероятно Лорд ...
-Лорд ! - изпъшка наи близката от послушничките и се огледа оплашено
Райен гледаше Магуса с разширени очи.
-Господарке ....Ако тук има ДемонЛорд то ние трябва да ...
Странен шиптящ звук сякаш огромен ворг ринеше земята изпълни въздуха и прекъсна елфката.Послушничките нададоха плачовен рев и се скупчиха около сандъка които превозваха за Ветровития град.
-Сержант кръгова отбрана – извика Магуса и се запъти към наи близката до нея послушничка.
-Отварям портал и ви връщам с пратката в Даларан –Алтерия вдигна високо жезъла си готова да надвика шума от оплашените послушнички и звъна на нареждащите се в кръг воиници и да призове тази визсша Арканна магия която свързваше пространствата в едно разкъсваики и усукваики измеренията но Континиума.
-Не е нужно господарке – тихият басов глас прошептя до нея .
-Едорас не ми във възможностите да се справя с Демон Лорд.С Подчинените - да
С някои обикновен Демон да но не и с Лорд. – тихо и бързо изрече Магуса за да не я чуят подчинените и.
-Господарке не се притесняваите за Лорда просто трябва да преминем през блокадата .
Тои чуваше ли се ?Този неук човек и казваше ...Но вече беше твърде късно даже да се ядосва и спори – на три кретона от нея извън кордона от пешаци бавно се измъкваше от земята уродливо тяло.Първо ръката после изгнило рамо – бавно Немъртвия измъкваше осакатеното си вонящо тяло от земята .Повече с яд отколкото с умение Магуса насочи жезъла към него и изригналият огън разсече надве изкривеното тяло.Неповластно на болката и уплахата немъртвата горна половина на тялото със странна упоритост задрапа към наи близкият пешак които без да губи време отсече с отмерен удар плешивата глава.Но още тела се измъкваха от земята около скупчения в кръг керван и Алтерия насочваше мощта на магиите си към тях покосяваики и изгаряики уродливети тела.Но напразно ...Немъртвите бяха прекалено много и излизаха отвсякъде и тук таме обръча от пешаци се пропукваше и воиниците със стонове падаха на земята посечени от ръждясалите оръжия на съживените мъртви .Някои от младите послушнички вече хлипаха тихо изчерпали крехките си запаси от Мана и неспособни да командват вече елементалните енергии отчаяно чакаха съдбата си.Внезапно наи близкия до Алтерия страж рухна по гръб разкриваики затъкнатият назъбен къс меч в гърлото му и наближаващите с уродлива походка няколко Немъртви .Магуса пристъпи една крачка напред вдигна д две ръце жезъла си и извика :
-Арканус Сиркуле!-мощната магия образува кръг от синкава Арканна енергия около Алтерия и светкавично със рев се разшири като блестящата сфера помитаще и раздробяваща немъртвите тела по пътя си.Въпреки ефекта на Арканната магия Алтерия разбра грешката си веднага – Маната течаща в кръвта на Магуса беше значително изчерпана и въпреки дълбоките си познанията за Интелекта щеше да бъде невъзможно да прави магии за известно време.Време достатъчно на няколко Немъртви да я достигнат – единият беше разполовен от сребърна стрела но следващият след него достигна до младата жена и замахна със ръждивият си извит меч.Алтерия вдигна отчаяно жезъла пред себе за да отбие удара .Но тои не беше създаден за това и дръжката на магьсническото оръжие се строши със сухо пращене там където се срещна със меча.Удара на тежкото острие накара младежкото тяло да отстъпи назад и и залитаики Алтерия се спъна в нещо твърдо и падна на земята държеики парчетата на строшения жезъл.Немъртвия се надвеси над нея и вдигна извитото острие за последен удар .Алтерия затвори очи и зачака гибелта си ...Но удар не последва .Артерия отвори очи и с радост видя че уродливото тяло беше застинало като странна изкривена статуя.Изведнъж Магуса установи че по изгниващото тяло на противника и играят странни сребристи отблясъци а всички шумове съпътващи битката са спрели...или поне тя не ги чуваше.Вдигна парчето от жезъл в дясната си ръка за да удари вонящото тяло над нея но изведнъж разбра че това не е нужно защото сухите очни дъна въобще не гледаха към нея.Алтерия се надигна подпираики израненото си от падането тяло на сандъка в които беше пратката за Ветровития град , защото това беше твърдия предмет в които се беше спънала , и погледна в посоката в която гледаше Немъртвия.И застина също.
По средата на оцелелите членова на малката им експедиция сякаш беше избухнало малко сребристо слънце .Алтерия присви очи очи за да намали блясъка идващ от страният обект и установи с изненада че от горната част на блестящият облак я гледаха две сини очи.Едорас ! Човекът беше захвърлил робата която не беше свалил през двуседмичното им пътуване и сега стоеше спокоино насред гибелната битка гледаики в неина посока .И даже към самата нея.Свикнала вече със силният сребрист блясък обвиващ Едорас Алтерия видя очертанията на гравирани нараменици наколенки налъкатници и мощни нагръдни плочки свързани сякаш и споени от сребристата светлина .А светлината около тялото на човека сякаш имаше собствен живот – тя се движеше със тихо съскане около и по улеите на гравираната броня и изчезваше и се появаваше на интервали като не намаляше силата на блясъка си.Това и беше единственият шум които които се чуваше в онемялото дефиле.Едорас бавно се наведе и бръкна в купчината образувана от захвърлената на земята роба и извади лъскаво парче метал .Шлем помисли си Алтерия .Крилат шлем които човека бавно сложи но главата си. В момента което шлема легна на русата глава на Едорас светлината обгръщаща го изсъска още по силно и се втурна от нагръдните плочи и нарамениците към лъскави крила отстрани ,покриха изцяло лицевата му част и бавно угасна.Но не напълно.Все още блещукаха тънки струеки светлина които течаха в гаривараната броня сега превърнала се в едно цяло.Магуса едва сега видя това което заслепена от сребристия блясък не успя – бронята не беше монолит а беше изградена от различни метали сега всеки светещ със собствена светлина .Арканит , етерниум ,адамантиум и метали които Алтерия не беше чувала се вплитаха в бронята на синеокия човек .Всъщносът само сините очи показваха че вътре има човек – те все още светеха спокоино в процепа на крилатия шлем.Едорас се пресегна през рамо хвана дългата дръжка и изтегли оръжието което носеше на гърба си през цялото им пътешествие .Оказа се чук .Но не като чуковете на джуджетата – ръбест и груб а с дълга гравирана сребърна дръжка и с голям елипсовиден синкав кристал на края.Не като кристалната топка на Магуският жезъл а шлифован голям камък с изключително правилната форма на тендрилско яице.Светлина на струики обхвана дръжката на чука движеики се по красивите гравировки и стигнала до синият кристал тои заблестя със странна синя светлина – чужда и непсзната на Алтерия.
-Гуарг Кашнарада!! – Проехтя мощен гърлен нечовешки глас.Демонският език беше познат на Магуса само на книга но тя безпогрешно преведе простото изречение – Убиите Паладина!Паладина...значи това е Паладин !Едорас беше Паладин! Това обясняваше всичко !Значи за това Архмага я беше накарал...но какво правеше тои в Даларан?Как беше минал през защитният мехур обвиващ града?Въпросите засипваха изтощеното от липса на Мана съзнание на Магуса .Но нямаше време за размишления защото нещо голямо идваше към тях по пресъхналото дефиле.Издал командата ДемонЛорда идваше за да се включи в битката влачеики дългото си 20 кретона уродливо гущероподобно тяло мачкаики по пътя си контролираните от него Немъртви.Четирите люспести крака трошаха с хрущящ звук изгнилите тела , а тези които бяха отстрани бяха помитани от дългите зелени ноктести ръце излизащи от почти човекоподобния торс които седеше като залепен на змиевидното тяло.В едната си ръка чудовището държеше дълго поне 4 кретона оръжие – нещо средно между копие меч с дълга дръжка а отпред на торса му висеше на дебела черна верига масивна издраскана плоча - Алтерия знаеше че тя освен като щит служеше и като опознавателен знак и ако успееше да разчете изкривените знаци гравирани по нея щеше да определи с точност ранга и длъжността на Демона в Армията на Покварата . Обгърнатият със сребистото сияние Едорас се раздвижи и с широки крачки се насочи към приближаващият Демон подмина Алтерия и застана между нея и зеленото уродливо чудовище.
Демонът без да забавя хода си хвана с двете ноктести ръце огромното си оръжие и се приготви да нанесе удар по стоящия на пътя му Паладин :
-Саргерасссссссссссс.....-съскаи изрева Демона испускаики зловонен пушек през кривата си многоъзба пълна със изкривени зъби паст извикал името на тъмният си господар и извил люспестите си лапи замахна с дългото острие към Едорас .
Но Паладина беше нащрек и твърде чевръсто за толкова брониран човек се гмурна под свистящото острие отскочи встрани да избегне бързо движещото се туловище и замахна бързо със синкавото си оръжие с.към гърдите на Демона:
-Литереум! – проехтя басовият глас и се чу страхотен трясък .Паладина удари Демона точно в нагръдната плоча и тя се счупи като меденка в ръцете на нетърпеливо дете неспособна да издържи на Светлината която Едорас призова.
културизъм, идиотизъм и курви
FileO99Редактирано от caiko на 14.11.08 10:31.
| |
| |
| 
|
|
