Отдавна идеята за интелектуалната собственост, авторското и патентно право, са морално и юридически остарели. Налагат ни се някакви странни ограничения, залегнали върху концепция, приложима за стоки, в които са вложени материали и при които се работи с търговска надценка ВЪРХУ себестойността на стоката, но не и върху стоки, чието възпроизводство струва точно толкова, колкото е цената на носителя, върху който са записани.
Някой се опитва да ме убеди, че като не спазвам един лош и неработещ закон, оправдан с нуждите на някои хора да увеличават парите си чрез просто копиране на дискове само защото били собственици на някакви имагинерни и несъществуващи права, аз съм лош. Няма такова нещо, не съм лош, а вървя в крак с времето. Интелектуалната собственост и авторското право не са това, което бяха и със сигурност не са това, което пише в закона.
Теглете си спокойно и си гледайте филми, слушайте музика, четете книги.
Ако ви се плаща за тях, плащайте толкова, колкото струват носителите им - концепцията в цената на носителите (дискове, интернет и др.) да бъде включена такса, която да задоволява собствениците на авторското право, е далеч по-справедлива.
Пример за това дават вече доста групи (например Radiohead), които съвсем официално позволяват музиката им да се тегли по Интернет напълно безплатно. А от какво ще печелят авторите ли? От излъчвания по радиостанции, от продажба на сувенири, от концерти... Няма да умрат гладни. Преебаните са посредниците, защото именно те са паразитите, които смучат ненаситно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите