Е, разбира се! То и в Червената Шапчица няма педофили, содомити, свръх-садисти и всякаква възхитително-отбрана измет; макар и да се появяват очертанията на прототипа на Джак-изкормвачът в лицето на (ловецът) и людоед (вълкът)... Да не споменавам за умопомрачаващото количество холивудски и нетолкова холивудски екранизации датиращи още от дълбоката филмова-древност на самото сътворяване на кинокамерата... И въпреки всички тези доблестни достижения нито червената шапчица, нито Ерагорн са в състояние да ме заинтригуват; а още по-малко и да ме вдъхновяват.... Светът на Ричард Рал е способен да ми поднесе много повече изненади (И то в пълния диапазон на най-долното и най-възвишеното в човека) отколкото зациклилия примитивизъм на Кристофърчо.... Освен това най-добрите книги се филмират най-трудно. Да не забравяме, че за екранизацията на Властелинът на Пръстените беше необходимо повече от половин век киноиндустрията да набира смелост за да се потопи в работа по този шедьовър!...
Що се отнася за хвалбите: Гледах (малко след премиерата на Ерагорн) интервю с Паолини, който се оплакваше с високопарно лицемерие, че му било изключително трудно да носи палмата на първенството като най-впечатляващ Фентъзи Автор... За мен Ерагорн си остава вегетарианско ястие или още по-точно - 2D-черно-бяла творба; докато Мечът на Истината, Играта на Троновете, Замък от Вечност и други творби от този ранг са многоспектърни 3D- Произведения на изкуството!
Но, все пак всичко си е въпрос на вкус....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите