Ненавиждам да се изказвам негативно за литературна творба, но в този случай мисля, че по изключение такова мнение е дори здравословно.
Българските издания на Eragorn не съм чел, но се подведох според помпозните реклами! В следствие; от Барнс и Нобъл си поръчах целия (англоезичен) коледен пакет с томовете на Кристофърчо... Посредствено фентъзи е твърде възвишен израз за тази безподобна помия... Не говоря за граматиката или израза (тук редакторите здраво са се потили); но идеите, сюжета, самите герои по-скоро навяват недоумение с потресаващата си наивност и липсата на интригуващи елементи!
Целият този рекламен фарс силно ми наподобява на някои от редовните конкурси за певчески таланти, където едва проходили малчугани самоотвержено дерат гърлата си с безобидни песнички с опростена мелодика; а ентусиазираната от умиление публика бурно аплодира и коментира:
- Само какъв глас! Само колко е малък а успя да стигне, чак до ла! Като порасне сигурно ще може да достигне горно до и от най-високите октави! Браво на детето! Отличен певец ще стане!...
Но, колко от пълчищата изтъкнати малки певци наистина стават велики, когато пораснат?!?!
Подобна е и ситуацията с Паолини и неговия Ерагорн: Цялата шумотевица се движи само по инерцията на очакванията от бъдещия талант а не според качеството на онова, което е направил в действителност... Особено ако се сравни на фона на творби като Kingdom of the Dragons' Light (Кралство на Драконовата Светлина), Sword of Truth (Мечът на Истината) и дълъг ред превъзходни фентъзи творби... Ерагорн си е само някакъв доблестен подвиг на прощъпулник опитващ се да стигне до съседната табуретка... Независимо на какъв език се чете или колко филма се снемат под егидата на това заглавие аз си оставам скептичен, че този прощъпулник наистина заслужава дори малка част от получените овации, на трикратен олимпийски шампион...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите