Четох. Не уврях. Мандалото лопна. Сега балансираме между кървавото компютърно фентъзи с по стотина отсечени глави във всяко ниво, готиния дъртак Ozzy и Деверийския цикъл на добрата баба Кер, да се слави името Й. (Лек завой към началния постинг - и алергични пристъпи, щом някой произнесе "Хари Потър".) Егати експеримента, тоя пубер ще е по-смахнат и от мен.
Скоро питах баща на две новородени близначета как смята да я кара с приказките. Сгърчи се от ужас и се обиди. Постмодернизмът в действие... Време беше. Сега остава някой да ги изхвърли и от учебните програми. Ех, мечти!