-А "Дюна" ми е най-интересна, когато превърне в отправна точка за разбиране на човека хуманитарните науки: история, културология, социология, психология, филология-

На мен също. Това го правят една голяма част от фантастите. Почнало е с Новата вълна и е водещ 'подход' и до днес.
Стремежът към разбиране и обяснение на човека и света, в който живее, е почти задължителен тук, но не и във фентъзито (пак повтарям). Не че фентъзито не може да насочи мислите ти към това, което цели soft-фантастиката, но то рядно става в рамките на самия текст. После, след като героите са хвърлили пръстена в гърлото на вулкана, ти можеш да се събереш с няколко други почитатели и да установиш, след дълги дискусии, че да, наистина, оттеглянето на елфите (или каквото там става с тях) е следствие от динамични процеси в обществото им, които са повлияни от надигащия се при хората феминизъм (Еовин убива назгула, отсичайки главата му с меч, като по този начин извършва така необходимата за задвижването на подобен процес символична кастрация на агресора) и др. глупости. Толкин обаче не се е ангажирал с нищо дори бегло наподобяващо това. В трилогията му има достатъчно стимули, които да те накарат да усетиш света му, но нищо, което да ти подскаже, че той е искал да критикува идеите на Фройд за латентния хомосексуализъм, като се опитал да създаде убедителен образ на една чиста (десексуализирана [или по-точно немислима-като-сексуална]) връзка между двама мъже (Сам и Фродо). И докато Толкин и фентъзито (пре)разказват, Хърбърт и фантастиката анализират. Това не е достатъчно, ако го разглеждаме извън светлината на ролята на властта като основна, за да определиш жанра на едно произведение, но става за някаква ориентация или поне за пример (надявам се) за това, което се опитвам да кажа. Произведенията на Хърбърт (така, както той ги е написал) биха били невъзможни, ако я нямаше науката, хуманитарна или не, която да е фон за развитието на жанра, в който пише този автор. Но историята на Толкин, със или без развити (или дори заченати) психология, социология, антропология, пак ще може да бъде разказана и разбрана в този си вид.

Създаденият от Хърбърт свят е модел за обяснение на днешния (представи си учен, който прави експеримент в лаборатория) и за разгръщане на идеи, които или са в зародиш днес, или са погрешно (според автора) разбрани, или са изцяло игнорирани от обществото, пък това не е хубаво и т.н. Световете във фентъзито са поле за действие на героите. Най-често само карти, а в най-добрия случай - картини, в които всеки детайл е изпипан.

Да не би да имаш твърде строги разбирания за фантастика и затова толкова лесно прехвърляш всичко във фентъзито (та дори според фактора "власт") .

ПП: Понеже Средновековието не ми любим период, а и не съм голям фен на историята, да питам: задаването на кои точно въпроси в Дюн е позволено от този светоглед? В шестте книги има малко (дори в момента не се сещам за нито един) въпроси, които да се определят като странни и неуместни от гледна точка на днешния човек или абсурдни за утрешния.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите