Продължавам да предизвиквам "фантастичните", защото това изглежда е начинът да накараш някого да си говорите за книги.
Всъщност Дюна не просто заимства елементи от фентъзи реквизита, тя не може да мине без тях. Въпросите и отговорите не биха звучали по същия начин, ако я нямаше феодалната система, религиозните ордени и ... защитните полета, които премахват поразиите върху рицарския дух, нанесени от оръжията за масово поразяване. Бог Спасител на света има например и при Стругацки, но ще видиш, че властта му е основана на съвсем други отношения и сили в сравнение с тези в "Дюна". В "Трудно е да бъдеш бог" средновековието ми изглежда само декор на сцена за изпитване на определени въпроси от друг свят, в "Дюна" то е светоглед, който позволява да се поставят определени въпроси. Не отхвърлям Стругацки, а само посочвам разликите в двата подхода, за да защитя важността на фентъзи-структурата в "Дюна".
Другите двама автори, посочени от мен (Толкин и Ле Гуин), мисля, че са доказана класика в жанра и че стойността им се дължи до голяма степен на възможността да задават въпроси и да им отговарят с много разбиране на проблемите, които те поставят.
Ако имаш предвид композиционна структура от вида въпрос и отговор тип "Какво би станало, ако бръкна тук?" - вярно, не е присъща на моето виждане за фентъзи.
По въпроса за жанроопределящата роля на властта - пак ще се поизхвърля, но ще кажа, че може да получи "Оскар", ако не за главна, поне за поддържаща. Ако обратното на властта е свободата и едното трудно може да се мисли без другото, без да искат и Кемендил, и Ескарина ме подкрепят с постовете си.