Аз съдя по отзивите за въпросния тип произведения, когато такива се издадат у нас - например Книгата на Новото слънце (която не е фентъзи, но най-често се разглежда като такова) или Залезът на Земята (която е оригинална във всеки смисъл на думата), както и по думите на самите издатели, които тук са споделяли, че такива книги не вървят.
Освен това, у нас се смята, че истинското фентъзи трябва да е "мащабно" и "епично" и по възможност да преразказва (може би, за да не остане някой с впечатлението, че жанрът има и други, по-различни от тези на приказките, функции и цели). Така е и на запад, но там ги има и "другите" книги и всеки може да провери сам кое е оригинално и кое не.
Ако разделим фентъзито на две големи линии* - едната тръгнала от Толкин (и след това Брукс, Едингс, Фийст, Мартин, Ериксън**), а другата от Пийк (Мууркок, М. Джон Харисън, Нийл Геймън, Чайна Мивил, Иън Маклауд), ясно се вижда, че в България е дадена думата само на първата или поне само нейния глас се чува. Оттам и впечатлението за неоригиналност и застоялост на жанра.



___
* това разделение не е официално, разбира се; единственото значимо разделение трябва да е на качествени и некачествени книги
** Ериксън може и към другата 'традиция' да спада, но там вече има запазено място за един негов съименник, така че го оставям, където съм го написал

too bad dark languages rarely survive