Та ето го материала.

Евлиите в наративната традиция на българите мосюлмани

Български фолклор изд. на БАН кн. 1-2 1999г.статия от Галина Лозанова

Пускам част от него - 12 страници е статията, нямам време сега да я сканирам цялата.

Историите за евлии (от араб. уали, мн. ч. аулийа, през тур. веди, евлия - светия) - праведни хора, надарени със свръхестествени способности, са много популярни сред българите мюсюлмани в Родопите. Най-често евлиите се описват като конкретни представители на мюсюлманската общност, чиито имена все още се помнят или са забравени. Действието в разказите се развива в определено пространство, което най-общо може да бъде определено като „територия на исляма". То се представя както от конкретни селища и местности в Родопите, така а от пo-отдалечени, но добре познати на българите мюсюлмани географски области и градове в пределите на бившата Османска империя (напр. Ксанти и Кавала на територията на съвременна Гърция; Истанбул, Коня или Бурса в Турция и пр.), или от свещения град на исляма - Мека. Времето на действие с ограничено в диапазона от недалечно историческо минало до наши дни. Така социалните, пространствени и времеви параметри на разказите очертават близката, достъпна и обозрима действителност и внушават усещане за автентичност на описаните събития а герои. Това се потвърждава и от отношението на местните разказвачи: разказите за евлии се възприемат като местна традиция, като предавани по устен път, разказвани й I преразказвани спомени-мемоари, които отразяват преживения опит на отделни | хора от мюсюлманската общност. В същото време, подобно на персонажите на ' религиозните легенди, посветени на събитията на мюсюлманската свещена история, за които винаги се търси потвърждение в Корана и хадисите, често се споменава, че евлиите също присъстват в свещените източници на исляма, т.е. те представляват част от мюсюлманската картина на света и принадлежат към сферата на религиозното познание. Действително, устойчивостта на сюжетите, както Я наличието на общи теми и мотиви в тези разкази, отвеждат към една обща идеологическа схема, опираща се на понятията за евлия I евлилък {уали / уилшшт -светия / святост) в светогледната система на българите мюсюлмани.
Идеологическа основа: аулийа в исляма н в народната традиция.
Учението за аулийа - 'приятелите на Аллах'2 - е въведено и развито от учените-суфии още в първите векове на исляма и е оказало сериозно влияние за изясняване на общите теософски концепти за взаимоотношенията между Бог и човечеството, вкл. идеите за избранничеството и застъпничеството; същността на пророческата мисия и съотношението между расул, наби (Божи посланик, който проповядва вярата в единия Бог) и уали (светия, приближен на Бога) и пр. Мюсюлманският светия (уали) се представя като човек, изкусен в религиозната практика и религиозното познание. Той бил удостоен с Божестена благодат (барака) и благодарение на това притежавал способност да върпш чудеса (карамат), систематизирани от мюсюлманските агиолози в дванадесет категории3. Така например той можел да се придвижва по въздуха и по повърхността на водата; преодолявал огромни разстояния за невероятно кратко време; владеел изкуството на телекинезата; вярва се, че неговите молитви винаги били приети от Бога и пр. Независимо от скептичното отношение на голяма част от учените суфии към чудесата на светиите, учението за аулийа заема съществено място в суфитската космология. От X в. нататък се налага идеята, че на земята винаги е имало точно определен брой аулийа, които се различавали по ранг в зависимост от степента на тяхното съвършенство (святост) и образували невидима йерархична структура, оглавена от кутб - светец-полюс в центъра на Вселената. Те били поставени от Бог, за да поддържат съществуването и равновесието на света4. Смъртта на един от „приятелите на Аллах" привеждала в движение цялата структура: неговото място незабавно заемал светец от следващата (по-ниска) категория, но единствено Бог бил в течение кога някъде на земята един от човешките синове бил удостоен с неговата благодат5.
Суфитското учение за уилийат (светостта) никога не е било прието безрезервно и до край от ортодоксалните сунитски школи в исляма. Мюсюлманските учени с пълно основание виждали в него заплаха от пробив в строгия сунитски монотеизъм, тъй като се откривала възможност за приписване на Божествените качества и съответно създаване на култ към отделни личности, което влизало в противоречие с основния патос и духа на Корана6. За сметка на това обаче учението за светиите намерило добър прием както в хетеродоксния, така и в т. нар. „народен" ислям. Според повечето специалисти, изследвали проблема, то се превърнало в своеобразен мост, по който се осъществявало двупосочно влияние от суфизма към народния (респ. хетеродоксния) ислям и обратно. С течение на времето широкото разпространение и неоспоримото влияние на учението за светиите сред обикновените вярващи успели да му осигурят законно място и в ортодоксалния ислям7 и то било включено в учебниците по ислямско вероучение редом с вярата в Божиите пратеници8.
Не е трудно да се посочат пътищата, по които терминът евлия и понятията, които стоят зад него9, са проникнали в светогледа на българите мюсюлмани. Те са разнообразни и винаги отвеждат към културното наследство на Османската империя.

Проблема не изчезва в момента, в който си изтървете нервите
http://www.bukvite.com