В отговор на:

---

Тя каза няколко думи на орлицата до нея и тя отвори вратата на клетката. ****** и *** последваха харпията през пещерата до голяма маса, край която имаше столове. Едва сега *** установи, че тази подземна крипта всъщност е съкровищница - тук бяха складирани богатства, достойни за цял един свят. Виждаха се огромни сандъци, натъпкани с искрящи скъпоценни камъни, перлени огърлици, златни и сребърни бокали с най-различни форми и размери, малки статуетки от слонова кост и от някакво блестящо твърдо черно дърво. Имаше забележителни рисунки, брони и оръжия от всякакъв вид с изключение на огнестрелни; бяха струпани небрежно, където падне.
Подарж им нареди да седнат върху столове от ковано желязо с извити лъвски крака. Направи знак с крило и от сенките излезе млад мъж. Той носеше златен поднос, върху който бяха поставени три изсечени от планински кристал чаши. Бяха във формата на риби, скачащи от водата с широко отворена ръгла уста, през която бе налято гъсто тъмночервено вино.
- Един от любовниците - прошепна ****** в отговор на любопитния поглед, с който *** изгледа красивия рус младеж. - Орлите са го домъкнали тук от нивото, известно като Д******** или Т*******. Бедният нещастник! И все пак съдбата му е по-добра пред възможността да бъде изяден жив от посестримите - така поне му е останала илюзията, че някога ще може да избяга оттук.
****** отпи и доволно пое дъх при вкуса на живителната течност. *** почувства виното да се размърдва като живо в стомаха му. Подарж притисна чашата между върховете на крилете си и я поднесе към устните си.
- За смъртта и вечното проклятие на Повелителя! За вашия успех!
Двамата отново отпиха. Подарж остави чашата си на масата и погали *** по лицето с крайчетата на перата на едното крило.
- Разкажи ми историята на твоя живот.

---

Редактирано от firefox на 10.04.05 14:37.