Изтривам сълзите си... и гледам пак. И изведнъж пред очите ми се разкрива чудно видение. Далеч на изток, отвъд мамещите морета, където казват, че не живеят хора, над хоризонта се издига огромна планина. Прилича на голям, стиснат юмрук. Между палеца и показалеца виждам чиста, бяла, стегната пелена. Планината е точно такава, каквато я видях в откровението, когато жреците хвърлиха костите за да започна първото си пътешествие.
Сега, когато пиша тези редове, видението ме привлича по-силно. Но не мога да тръгна, не мога да тръгна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите