|
Разгоря се един спор в един форум за това кой преводач колко е уважаван и кои преводач колко е велик. Глупав спор за глупави неща. Но си спомних за онова време, преди идването на “новото поколение” фенове, когато демокрацията ни беше млада, ния бяхме надъхани идеалисти, а младите издателства за фантастика едва прохождаха. Много от тях вече ги няма, някои от тях още са тук, а други… Други преуспяха. Спомних си за хората, чиито имена бяха в ред-колегиите на авант-титулите на книгите. Спомних си за хората, които бяха чели стотици пъти повече от мен – все още зеления, едва прохождащ фен. Хората, които имаха огромни за тогавашното време библиотеки. Хората, които чиито имена помнят вече само “старите кучета” от клуба “Иван Ефремов”.
Хората, които предлагаха на издателите какво да издават.
Хората, които въпитаха вкуса ми – такъв какъвто е. Които изградиха ценностната ми система за добрата и лошата книга ПРЕДИ да знаем що е това Интернет. Преди да можем да се гмурнем в мрежата и просто да прегледаме няколко сайта и да си изберем кое ще ни хареса и кое – не. Онези преводачи, които първи подшушнаха имената Роджър Зелазни, Луис МакМастър Бюджолд, Грег Беар или Дейвид Брин в ушите на издателите. Хората, които предложиха “Играта на Вор”, “Хиперион”, “Човека във високия замък” или “Амбър”.
Вярно е – книгите щяха да бъдат издадени рано или късно. От този или онзи издател. Това е неминуемо, когато става дума за нещо добро. Въпросът е, че излязоха преди да знаем за съществуването им. Преди Интернета или глобалните комуникации. И, малко или много, помогнаха на издателствата да станат такива, каквито са днес.
Две думи от мен, мили ми младежи:
Добър преводач и плодовит преводач са две отделни неща. Преводач и преводач-фен са две отделни неща. Кой, според вас има повече заслуги за българските фантастика и фентъзи?
Та съществуват на света хора като Юли Стойнов, Иван Златарски, Емануел Икономов, Вихра Манова и още много други, за чието съществуване не подозирате. Които сега са прекалено заети със семействата и децата си, с работата си (повечето преводачи работят и нещо друго, защото, сладури, 2 лв. на страница семейство хранят ли?) и нямат време да отидат на клуб или да посещават редовно форумите. Но аз им дължа много, защото ми отвориха очите за фантастиката. Те пък дължат много на други хора, коитд са отворили техните очи и са възпитали техните вкусове. И така назад по веригата.
Да си спомним хората, на които фентастиката и фентазито у нас дължат наистина МНОГО.
|
Носталгия и неизказани заслуги
