|
Прочетох критиките, отправени ми "Приказка за едно дърво". Нямало сюжет, насилие,кръв,секс. Е, все пак става въпрос за едно дърво... Но вие едва ли ще ми простите това... Затова написах още нещо... Надявам се че там ще откриете това, което не сте намерили преди... Дали ще ви хареса или не... не знам... Аз го написах за себе си.... за да облека в думи мрака... и болката... и гнева... Така че ... ами сами проверете ...
Разказ за барда
Влязох в първата срещната кръчма да поръчам кана бира. В това закътано в планините шотландско градче едва ли можех да получа повече... по пътя се разминах със английски патрул, който ме огледа подозрително и ръцете им силно стискаха ръкохватките на мечовете... Все пак този район не бе от най-спокойните.
В кръчмата погледа ми привлече седналия отсреща бард. Цветовете на оръфаната му поличка не бяха от местните. Свиреше на забранена гайда тъжна езическа балада. Стана ми чудно как го е пропуснал патрула. Докато слушах музиката забелязах че зад гърба му се подава дръжката на двурък тежък меч. Забранен! Тъмните мъ коси му бяха разпиляни, блузата - прашна и мръсна от дългия път, босите му крака - покрити с мазоли от тежкия път. Но постепенно звуците на гайдата привлякоха всичкото ми внимание... музиката се лееше плавно в душата ми, изваждайки забравени и болезнени спомени... Изведнъж барда остави гайдата и гласа му продължи от същото място ... Запя с пълен глас балада за болка и мъка, балада заизгорената му къща и за изнасилената му жена, която не могла да понесе позора и се самоубила на острието на насилника, балада за унищожения клан и изгорената крепост..... балада за робството на един свободолюбив народ и зверствата на покорителя,балада за несправедливостта на Исус и слепотата му пред човешките мъки... Изцяло потопен във плътния му глас, сълзи бликнаха от очите ми.... и не само от моите. Без да прекъсва песента си барда остави вече ненужната му гайда и извади меча си от ножницата... В очите му проблясна пламък, който бушуваше в ритъма на песента му... Постепенно тъгата във думите му се замени от гняв, който се отразяваше в острието ...и в очите му... Душата му вече принадлежеше на Валхала... Със твърди крачки и песен на уста той напусна заведението... и се насочи към лагера на английския гарнизон... По пътя му патрула се пробва да го спре, но острието му жадуваше за кръв и я изпиваше в такт с баладата на гнева...Един по един умираха войниците, във крясъци и звън на мечове, заглушени от гласа на барда.Разцепени черепи, отрязани крайници и изтърбушени вътрешности отбелязаха пътя му... със затихване на песента... Но труповете на войниците се изправяха след него, със същата тази песен на уста.... И го последваха в последвалата битка... Песента набра сила, изпята от ходещите трупове устремили съм гарнизона... А в барда не бе останало нищо човешко... не знаещ умора и жал той си пробиваше път през лагера, търсейки насилника на жена си... Меча му се вдигаше и спускаше ритъма на песента, нащърбен от безжалостните удари, непризнаващ броня и шлем... Ислед него се изправяха още и още мъртъвци, поемайки неговата песен.... и битка... И накрая когато откри убиеца на жена си си, гласа му се извиси пробивайки небесата и смразявайки облаците... Животното се разпадна, разкъсано на хиляди парчета от гладня за отмъщение меч... Тогава бе да спира да пее, барда се наведе и взе острието, проболо жена му се загледа в посока на Единбург... И продължи да крачи натам... В последвалите битки растеше армията от зомбита, както и броя на раните му. Но песента се засилваше , както и броя на победите му... И гарваните наблюдаваха разочеровани бойното поле, докато поредния труп се изправяше със песен на уста и ужасяващ пламък в очите... И дойде момент във който острието на меча му се счупи, пресрещнато от тежка бойна брадва, но в същия момент то бе заменено от огнено такова, което се заби в очната кухина на врага... Постепенно и второто острие пламна и англичаните се ужасяваха от пеещия за мъст берсеркер, който с двата си горящи меча сееще смърт и разруха... И тялото му беше нарязано и пробождано толкова много пъти, че простосмъртен би умрял няколко пъти от загубата на кръв. Но ужасния пламък и баладата на гнева удържаха магията на живота в това изтезано тяло... Застанал пред портите на Единбург, Барда съзря строилата се ангийка кавалерия, устремила се към него... Но и тогава той не спря да пее, а се затича към нея със песен на уста... Тя го премаза и разкъса на хиляди парчета...песента спря за миг... конете уплашили се от мириса на леш заковаха копита пред редиците на мъртъвците, нежелаещи да продължат напред. Времето спя за миг. Но в следващия песента продължи, подета от устата на хиляди трупове, които чакаха своя водач... И там, сред разкъсаните останки на барда, се появи фигура от светлина и пламъци, понесла два горящи меча и неизмерим гняв...И поде прекъснатата мелодия... И огън прогаряше гласа му ..... И Единбург падна....
Но песента не спря... Барда се изкачи на най високата кула в двореца и от там погледна небето.... Засили се скочи и излетя към облаците... Хиляди живи и мъртви очи го проследиха с поглед, и песента им го последва... Горящия демон нахлу в Райските покои и кръвав дъжд се изсипа над града... И пламнаха палатите райски, и стотици архангели загинаха в тоз ден.... И огнения демон не признаваше светци и пророци, и кършеше крилата на застаналите пред него, прекършваше крила и ореоли... отплащайки за страданията на един народ... на един човек... на един свят... С пасивноста си небесата заслужиха жестоката си участ ... Защото ще бъде създаден меч, който да пречупи човешката болка, не бе създадено острие по-остър от нашия гняв, нито чук по-тежък от нашата мъка... И с песен на уста горящия берсеркър успя да постигне, което легионите Адови не успяха ... Воден от песента на гнева... И в този ден паднаха небесата, удавени в кръв. И бяха въстановени старите Богове.... И тогава, застанал на края на облака и наблюдаващ събралото се отдолу множество... Барда скочи ... и никога не падна....
Разказват, че все още в планините, преди да започне схватка, вятъра донася думите на песен, която изважда остриетата от ножниците и душите от телата ни ......
"И ти ли се смееш, сянко на сянката ...."
|
Песен за Барда
