На Господаря Ли от книжките на Хюгарт. (макар, че и Лунното момче не е за изпускане)

На Морли Доутс от "Гарет, Частен детектив" на Кук (тъкмо ако си запазя пола, Гарет ще ми е в кърпа вързан :) )

На Хауърд Де Вор и Грегор Кар от Чун Куо, едновременно. Макар, че в праведния си гняв понякога докарвам генерал Толонен :)) Ако мога да съм гений, май предпочитам Бен Шепърд пред Ким Уард, въпреки кръвосмешението и другите странности.

На Финголфин и Феанор - пак едновременно.

В момента не мога да се сетя за женски персонаж, който да спомена с добро, освен основната си любимка. Подозирам, че имам доста сходства с Мая Тойтовна от поредицата на Ким Стенли Робинсън за Марс, но това не значи, че ми харесва.
Най-истински от всички ми е на сърце Галадриел:

"Нямало сред Нолдорите по-велик от Галадриел, освен може би Феанор, ала тя била по-мъдра от него и с годините мъдростта й растяла.

Майчиното й име било Нервен (що означава мъжествена девойка”) и израсла удивително снажна дори за Нолдорка; крепка била телом, духом и по воля, трудна съперница както за мъдреците, тъй и за атлетите сред Елдарите в дните на тяхната младост.

Смятали я за най-прекрасна между Елдарите, а за косата й казвали, че е чудо несравнимо. Златна била като къдриците на баща й и майка му Индис, ала по-лъчиста, тъй като към златото се примесвал наследеният от майка й далечен спомен за сребристата светлина на звездите; и Елдарите казвали, че в плитките й са пленени лъчите на Двете дървета Лаурелин и Телперион.

Мнозина смятат, че тъкмо тия слова подтикнали Феанор към мисълта да сбере и слее светлината на Дърветата, що отпосле довела до сътворяването на Силмарилите."

Харесва ми затова, че през цялото време играе за себе си, действията й са съчетани с тези на другите, но целите и са лични и необвързани с гнева на Феанор и лудостта, която последвала. Галадриел идва в Средната Земя за да бъде господарка в свое собствено кралство, а когато вижда "мат в 2-3 хода" (след предложението на Фродо да й даде Пръстена - Instead of a Dark Lord you shall have a QUEEN!), доволна приключва играта и спокойно се прибира вкъщи (във Валинор). Галадриел пораства, но едновременно с това си прекарва едни хубави няколко хиляди години в Средната Земя. Ако има някой, който да е на плюс от цялата история - това е тя.

"They might or they might not, you never can tell with the bees"

Редактирано от firefox на 31.08.04 12:13.