|
|
| Тема |
 Динояпонски странности |
|
| Автор |
aspid (кит в аквариум) |
|
| Публикувано | 03.08.04 22:10 |
|
|
|
Обхваната от паника, девойката галопираше с всички сили към близкия бряг, край утъпканите пътеки, които криволичеха из оризищата. Следобедното слънце залязваше. Тя яздеше на дамско седло и макар да беше изкусна ездачка, днес едва успяваше да запази равновесие. Бронзовото и украшение за нос се беше изгубило, а зелените й дрехи, по последна парижска мода в тон с цвета на гръбните й костни пластинки, беше съдрана от къпинака и изпръскани с кръв; вятърът развяваше светлокестенявата коса на ездитния хомосапиенс.
Шибна хомото да побърза. Вече виждаше схлупените бордеи на рибарското село Ихтиозама, скупчени край високата ограда и край каналите, които обграждаха чуждестранната колония, зърна каменните менгири на двете малки шамански места за медитации и с облекчение си помисли, че в залива по-нататък се намират търговски салове и дузина големи военни кожени лодки.
По-бързо. Над тесните дървени мостчета, канали и вади, които кръстосваха надлъж и шир конопените плантации, хомото й плуваше в пот, имаше дълбока рана на плешката и все повече грохваше. Опита се да я хвърли. Лоша работа. Но тя все пак го овладя и сви по пътеката, която минаваше през селото.
Двамата препасани с мечове самураи-раптори я видяха и понечиха да я спрат, но тя се втурна през тях до широката главна улица на колонията право към Крайбрежната. Единия раптор хукна да повика някой алозавър-офицер. Тя стискаше задъхана пръчката със завързаното морковче пред лицето на хомото.
- Au secours... Aidewz moi, помощ!
- Помоооощ!- изкрещя тя отново...
[Вие сте наред. Да се позабавляваме със самураи динозаври и ездитни хомосапиенси. За основа се използва романа "Гай-джин" от Джеймс Клавел. От всички чакаме творческа помощ за продължаване на историята. ]
aspid и sol_lam
Гоблин - това е не само и не толкова раса. Това е начин на мислене.
| |
| |
| 
|
|
