Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 02:41 12.05.24 
Клубове/ Фен клубове / Фентъзи Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Още “Спомени за едно кралство” [re: Umbriel.]
Автор Umbriel. (shadowangel)
Публикувано05.06.04 18:46  



Псевдоинсектоидът
(Из “Спомени за едно кралство”)

Беше студена и мрачна вечер. Влагата режеше въздуха като с кинжали, а ветровете се гонеха из Дидрагон, същински побеснели кучета, злобно хапещи малобройните пешеходци, карайки ги да потъват по-дълбоко в палтата си.
В Алената кула обаче беше топло и уютно. Хоралът* заседаваше в намален състав, затова се бе приютил в топлата библиотека на Алената кула. Огънят идилично бумтеше в огромната камина, на говорителското място някой каканижеше монотонно, а останалите присъстващи придремваха, дискретно барикадирани зад дебели томове вехта документация. Някъде в дъното се чуваше приглушеното примлясване на агент Ме-40.Това създание упорито се опитваше да приеме формата на гигантска плюшена мечка.И държеше да му казват Мечо Пух. Той бе отворил ново гърненце с мед и бързаше да навакса с въглехидратите. Бедният въпреки желанието си имаше не съвсем мечешки вид и пропорции, при които височината неприлично много доминираше над ширината на тялото, а и в структурата му като цяло преобладаваха ъглите. Пух съзнаваше, че това, меко казано, не е съвсем обичайно за мечка и за да компенсира, се бе подложил на сурова медено-въглехидратна диета. Тялото му обаче имаше собствено мнение по въпроса и решително отказваше да се окръгля.Поради недостиг на подкожни мазнини Пух,колкото и да опитваше,не бе успял да заспи зимен сън.
-А какво отношение има това към секса? - изстреля леко раздразнено, към четящия на говорителското място, при което прекъсна около десетина дрямки, два странични разговора и едно зяпане през прозореца. Четящия го погледна сепнато, лицето му пламна като божур и след дълга минута размисъл, все пак човекът говореше за интерферентната дифракция в спектъра на Голямото слънце,а това едва ли имаше много общо със сексуалните навици на плюшените мечки... Божурът прецъфтя.
-Ззззза това после, Мечо, после… - измънка четящият,но вниманието на Пух вече бе насочено към поредното гърненце с мед. Четящият, поуспокоен, продължи заниманието си. Останалите също.
Тъй като гълъба вече бе отлетял от перваза на прозореца, се заех да зяпам присъстващите. Гандалф обясняваше на принцеса Сенедра защо жезълът му има топка на върха, а великите г`Астономи И-Цу и Хъри спореха шепнешком дали суфлето А ла Корсо може да се подправя успешно с три зрънца естрагон или по-добре с класическите две. Единственото лице, по което се четеше "неподправен интерес" бе на кралица Дейви. Въпреки широко отворените очи и леката полуусмивка обаче,чувах че дишането й бе подозрително равномерно и дълбоко. Май все пак и тя тайничко подремваше.
Изведнъж вратата се отвори рязко, при което всички присъстващи дружно подскочихме сепнато. В библиотеката със студеното течение нахлу и сър Ланселот, с обичайната си усмивка на лице. Той направи реверанс, при което със завист се запитах, как ли успява,под цялата тежест на стоманените си доспехи не само да се изправи,но да вмъкне и доза грация при изпълнението.
-Привет! - поздрави жизнерадостно той и с почти театрален жест посочи назад, където в рамката на отворената врата се очерта силует с хуманоидни размери и форми. Той обаче обяви:
-Това е Бъдъмба!Най-странната буболечка…
Видях как при произнасянето на тази дума кралицата трепна, тихичко изписка “Насекомо!” и левия й чепик,37 калибър по чуден начин се оказа в дясната й ръка. С лека изненада забелязах, че другарчето му пък се беше шмугнало в моята длан.Като не бе пропуснало да вземе и дъвката на подметката,с която незнайно къде се бе сдобило. Небезизвестна е фобията на Нейно величество, която донякъде споделях, към подобен род твари. Нещото обаче отвърна гордо:
-Не буболечка!Псевдоинсектоид!
Спогледахме се. Не знаехме какво е псевдоинсектоид, но звучеше малко по-успокоително от “буболечка”, пък и гласът звучеше мелодично. Единодушно решихме, че това все пак май не е съвсем насекомо и чепиците бързичко се върнаха по местата си.
Създанието пристъпи в светлината на залата. Като се изключат двете потрепващи антенки на върха, главата му си изглеждаше съвсем човешки-дълги кестеняви коси се сипеха на вълни около миловидното личице на леко нацупено девойче с румени бузки. Имаше си две ръце с пълния комплект пръсти, два крака и хуманоидно тяло, плавните линии на което подсказваха, че съществото вероятно е женско. За разлика от човешките обаче, споменатите части,освен лицето,бяха покрити от плътно застъпващи се сегменти лъскава, зелена материя, приличаща на винил или хитин.Реших че все пак е хитин. На гърба на създанието се забелязваха елитри от същата материя, покриващи чифт ципести криле. Докато се дивяхме на чудатото създание, сър Ланс с леко покашляне се опита отново да привлече вниманието върху себе си.
-Ахъм… - изпъчи гърди той и си придаде героично изражение - Та значи след кървава, ожесточена битка, в която аз,все пак излязох победител, за вас кралице и за славата на кралството, аз…
В този момент в бронята на създанието нещо тихичко изщтрака, и под дясната китка на Бъдъмба изскочи дълъг заострен шип, който уж нехайно тя насочи към шията на рицаря. Сър Ланс го погледна бегло и с леко кисела физиономия продължи:
-… срещнах това създание на стълбите и решихме да влезем заедно. Това е.
Шипът се скри, ръката се отпусна. Съществото бе предусетило нещо и ясно бе изразило несъгласие да бъде представено като боен трофей, каквото май беше първоначалното намерение на Ланселот.
-Та както казах, - обади се отново мелодичния глас, - аз съм псевдоинсектоид. Името ми е Бъдъмба. Славата на вашето кралство стигна чак до Велик Труновий, където прекарах последния си миграционен период. Реших да проверя сама каква е работата. И така дойдох, видях и ще участвам. Добър боец съм,разбирам малко от отрови, а мога да предложа и дарбата си на майстор на тулпи.
Тулпите бяха вълшебни творения, които въпреки че бяха изкуствени и се подчиняваха на творците си, притежаваха свой живот, а донякъде и собствена воля.Погледнах създанието с удвоен интерес,тъй като и аз бях изкушен от това изкуство и не подозирах че и псевдоинсектоидите...Интересът на други обаче бе в друга насока.
-А как всъщност успя да минеш през стражите,мило дете?-обади се строгият и леко назидателен глас на демоницата Та`ига.
-Показах им това и ми отвориха-отвърна Бъдъмба като размаха малко бяло листче. Всички видяха че на него гордо се мъдреше личния печат на кралицата.Беше официална покана.Устрелях кралската особа с възможно най-укорителния поглед от арсенала ми.Пръстите ми все още леко лепнеха от дъвката на левия й чепик.Дейви леко се сепна,завъртя очи,повдигна рамене и прошепна с половин уста:
-Вярно е.Обаче бях забравила.И съвсем не знаех че е бубо...псевдоинсектоид.Знаеш че образите в палантира,обикновено са мътни......-опита се да парира погледа ми с невинно примигване-Пък и тя спешно се нуждаеше от убежище и нямаше време да го обсъждам със Съвета...-Сега бе мой ред да завъртя очи,"нямало било"...Кралицата сякяш не забеляза последното и зашепна поверително-Каза ми че имала някакви проблеми с владетеля на Турновий...или с неговото честолюбие. -усетила че паузата се проточва и вниманието на присъстващите е на път да се разсее,продължи вече с пълен глас:
-След като инсектоидът Бъдъмба любезно се е отзовала на въпросната покана,за която,без съмнение важни дела са попречили да дадем гласност на народа Ни,не ни остава нищо друго,освен любезно да й предоставим-тук кралицата леко намигна и се усмихна на създанието-топлото си гостоприемство.Надявам се че нямате възражения,нали?-обърна се към нас суверена ни любезно,примигна и се усмихна сладко.Нямахме.
Така Бъдъмба се сдоби с едно от най-сигурните убежища,а кралството с една от най-удивителните бубо...псевдоинсектоиди на Мидгард.

__________________________________________________________________
*Хорал-представителното събрание на Дидрагон,на което се дискутират теми и проблеми свързани с битието на Допирните светове на Дидрагон, и по-рядко с тези,свързани с Мидгард.Има законодателна и консултативна функция.Хоралът равномерно представя Човеци и Създания.Сред Създанията са представители на мечките медофилианти,псевдоинсектоидните хуманоидни,некромансерите виртуалидити,демониците пищноформити и др.По естествен път хорат са формирали няколко фракции сред които Фракция на маговете константоиди и неконстантоиди,Фракция на рицарите граалофили,Фракция на великите гАстрономи и Фракция на ординохероидите невиртуалисти.



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Из “Спомени за едно кралство” Umbriel.   19.05.04 19:29
. * Re: Из “Спомени за едно кралство” Бъдъмбa   19.05.04 23:20
. * Re: Из “Спомени за едно кралство” andrew_martin   23.05.04 16:23
. * Още “Спомени за едно кралство” Umbriel.   05.06.04 18:46
. * :) Lancelot   07.06.04 21:55
. * Re: :) Бъдъмбa   07.06.04 23:49
. * ilyustraciiki Umbriel.   10.06.04 22:40
. * Re: ilyustraciiki me4o_puh   29.06.04 18:05
. * Re: Още “Спомени за едно кралство” nupkc   25.06.04 11:58
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.