След като предишният толкова лесен цитат доста ви затрудни, ето нещо още по-лесно. Също от една от най-великите книги във фантастиката:
"Те стърчаха на кръстовищата, тълпяха се под фенерите, отровени от цигари, като оставяха по тротоарите купища храчки, угарки и бонбонени хартийки. Нервни и демонстративно отчаяни. Жадуващи нещо, непрекъснато озъртащи се, прегърбени. Страшно им се искаше да не приличат на останалия свят и в същото време старателно си подражаваха един на друг и на двама-трима популярни герои от киното. Дори не бяха чак толкова много, но се хвърляха в очи и винаги ми се е струвало, че във всеки град и по целия свят е пълно с тях -може би защото всеки град и целият свят им принадлежаха по право. За мен те криеха някаква тъмна тайна. Нали и аз съм стоял някога по цели вечери с приятели, докато не се намериха свестни хора, които да ни приберат от улицата. И после още колко пъти виждах същите компании във всички градове по земята, където свестните хора не достигаха. Но така и не успях да разбера каква е тая сила, дето откъсва, отблъсква, отклонява тези момчета от хубавите книги, които са толкова много, от спортните зали, които са предостатъчно в този град, от обикновените телевизори в крайна сметка и ги изкарва вечер на улиците с пура в уста и транзистор на ухото - да стоят, да плюят (колкото може по-надалеч), да се кикотят (колкото може по-противно) и нищо да не правят. Навярно на петнайсет години от всички блага на света най-привлекателното е усещането за собствената ти значимост и способността да предизвикваш всеобщо възхищение или в краен случай да привличаш вниманието. Всичко останало изглежда непоносимо скучно и досадно и може би най-вече пътищата към желаната цел, които предлага умореният и раздразнителен свят на възрастните..."
Редактирано от Lazy на 22.04.04 18:05.
|