Искам да спазя традицията си
но за същаление сега разполагам от този тип само с една книга, която хиляди пъти съм проклинала че съществува и най вече че съм се излъгала да си купя...Дано поне един път да не ме кара да съжалявам че съм я купила и това ще стане ако ви позатрудни малко

Отвън наистина стои мъж, и то мъж, надарен с порочна красота.
(порок...да...любовта е порочна...)
Дошъл е през тази лунна нощ и ще я обладае. Ще...
Рязко отваря прозореца и леденият вятър развява прозрачната и синя нощница, което и подсказва, че това не е сън. Мъжът е изчезнал. Прималява и, като осъзнава, че изобщо не го е имало. Олюлявайки се отстъпва назад, а вълкът с плавен скок се озовава в стаята и изтръсква козината си, като разпръзва снежен прах в мрака.
Но любовта...любовта е ктао...като писък...
Едва сега тя си спомня за **** *******, когото само преди месец са открили разкъсан в кантона западно от града. Ала вече е твърде късно...
Вълкът безшумно тръгва към нея, жълтеникавите му безмилостно очи похотливо проблясват. ***** ******* безпомощно отстъпва, докато свивките на краката и се удрят в рамката на леглото и тя пада в него.
Лунната светлина чертае сребристи ивици върху сплъстената козина на звяра.
Картичките на бюрото потреперват от вятъра нахлуващ през отворения прозорец. една полита към пода, като безшумно се полюшва и описва дъги във въздуха.
Звярът поставя предните си лапи от двете страни на *****, тя усеща дъха му- горещ, но не и зловонен. Жълтеникавите му очи сякаш я пронизват.
-Любовникът ми- прошепва ***** и затваря очи.
Вълкът се хвърля върху нея.
Любовта е като да умреш.

Ние можещите водени от незнаещите вършим невъзможното за кефа на неблагодарниците